Ползотворният дух на Мързела


 



Мисля си, че никога няма да забравя една 100-годишна българка, която преди години в интервю по телевизията заяви, че „рецептата“ за дълголетието й се базира на факта, че никога не е имала шеф на главата си.

Още тогава, преди доста години, това ме накара да проумея нещо толкова очевидно, но нещо, което ни убягва – един от начините да си по-щастлив е да работиш по-малко, а по възможност – за себе си!



И, ето, оказа се, че съм бил на прав път…


Ако игнорираме за момент факта, че световните медии често ни плакнат с хладка вода и без сапун… и решим да се доверим на една от тях, то ще узнаем, че Северна Корея намалява работната седмица от 68 на 52 часа в опит да увеличи продуктивността в страната и да увеличи броя на новородените. Това  твърди вездесъщата британска BBC. 

В световен план картинката обаче изглежда твърде различна, в зависимост от това къде живуркате.

И все пак – в кои държави ви „стопяват лагерите“ от работа?


Според OECD (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) именно Северна Корея е рзвиващата се страна, в която се работи най-много.
Тук на година народът се трепе за залъка средно по 2069 часа, докато за сравнение с други 38 страни само в Мексико  и Коста Рика тези часове са повече – съответно 2225 и 2212.


Пак според OECD в Япония, например, средната работна година се равнява на 1713 часа.


Освен, че работят най-много мексиканците са прецакани и по отношение на почивните дни в годината – техният платен годишен отпуск е по-малко от 10 дни, както в Нигерия, Япония и Китай, например, докато съседите им от Бразилия предлагат 20 – 23 дни годишен отпуск.


И ако си мислите, че това е най-голямата гадост – лъжете се. В Индия, например, където не съществува ограничение на работните часове, бачкаторите нямат гарантиран минимум от почивни дни в годината, което идва да потвърди изцяло старата максима, че човек е по-свободен, колкото по-малко работи. Но освен вълшебното усещане за свобода, да не работиш има и други предимства!  


Мнозина от нас, особено онези с критичните сетива за ставащото наоколо, със сигурност са установили, че колкото повече неща правим пред деня, с колкото повече задачи се товарим, толкова по-ниска е нашата производителност!


Този модел на работа също подкопава нашата креативност и нашето познание. С течение на времето може да ни накара да се чувстваме физически болни - и дори, иронично, сякаш нямаме никаква цел.  



Помислете за умствената дейност като за правене на  лицеви опори, казва Джош Дейвис, автор на „Два страхотни часа“. Кажете си, че искате да направите 10 хиляди такива. По всичко личи, че „най-ефективно“ би било да ги направите наведнъж, без почивка. Но никой няма съмнение – това е невъзможно, нали!


Вместо това, ако ги правим на части, от време на време, в продължение на няколко седмици, бройката от 10 хиляди изглежда напълно осъществима. В това отношение мозъкът прилича много на мускулите, казва Дейвис.Поставете неправилните условия при постоянна работа и „резултатите“ няма да закъснеят.


Мнозина от нас са склонни да мислят за мозъка не като за мускул, но като за компютър – машина, която е способна на непрекъсната работа. Това, освен че е на светлинни години от истината, може и доста да ни навреди, смятат експерти.
Идеята, че можеш да се съсредоточаваш безкрайно и да си активен още толкова до едни твърде условни граници е наистина погрешна, твърди авторът на Autopilot Andrew Smart.
 

Ако постоянно се тикате в този омагьосан кръг на познанието, в който психиката ви казва „нуждая се от почивка“, но въпреки това се пресирате още и още, вие се сдобивате с това ниско ниво на стрес, който е хроничен - и, с течение на времето, изключително опасен. 

Едно интересно изследване показва, че продължителната работа повишава риска от сърдечни заболявания с около 40%, почти толкова, колкото, ако сте пушач (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22952309), докато друго пък разкрива, че рискът от инсулт при работещите дъги часове скача над два пъти, а хората,които си причиняват повече от 11часа труд са значително по-склонни към депресии, от тези, работещи по 7 часа.


В Япония това е довело до тревожната тенденция на "karoshi" или смърт поради прекалено много работа ( https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3266289/).

Ако всичко това ви кара да се замислите дали не се нуждаете от една по-дълга почивка, отговорът е – да! В потвърждение на това идва и 26-годишното изследване на един бизнесмен от Хелзинки, според което ръководители и бизнесмени, които са ползвали по-малко почивки умирали по-рано и имали по-лошо здраве на старини.


Много лесно е да приемем,  че продуктивността и ефективността са една изцяло нова мания – идея, с която философът Bertrand Russell изобщо не е съгласен. „Бих казал, че докато малкото развлечение е приятно, хората няма да знаят как да запълват дните си, ако работят 4 от 24часа в денонощието“, пише Russell още през далечната и забравена от мозина 1932г. В миналото имаше възможност за едно по-леко натоварване, което в някаква степен беше възпрепятствано от култа към ефективността. Съвременният човек мисли, че всичко трябва да се направи заради нещо друго и никога заради самия него“. Той добавя, че някои от най-продуктивните и креативни хора в  света са осъзнали, че да правиш по-малко е доста важно.




„Прави само едно нещо, докато го свършиш “, пише художникът и писател Хенри Милър в своите 11 заповеди за писане. - Спри в определеното време! Остани човек! Виж се с хора, посети различни места, а ако ти се иска дори пийни едно!
Дори Бенджамин Франклин – модел за трудолюбие, се оказва, че е бил посветил голяма част от времето си на бездействието! И за да не бъдем голословни ще напомним, че всеки ден той си давал по два часа почивка на обяд, свободни от ангажименти вечери и сън – по цяла нощ. Вместо да работи без прекъсване,  като робот за кариерата си, за да покрива разходите си, той прекарвал огромна част от времето си за своите хобита и за общуване.


„Всъщност именно хобитата му, които го държаха настрана от основната му професия, доведоха до толкова много от чудесните неща, за които е известно, като изобретяването на печката на Франклин и на гръмоотвода“, пише Дейвис.
Истинската причина за това да работим масово по 8 часа е, че фирмите са установили, че намаляването на часовете на тези, които на практика им изкарват хляба – работниците, имало обратния на очаквания от „господарите“ ефект : повишили производителността.  


Нека не забравяме, че по време на Индустриалната революция 10 -16-часовите работни дни се е смятало за нещо нормално. Форд е първата компания, която експериментира с осемчасов ден - и открива, че работниците са по-продуктивни не само на час, но и като цяло. 


Изглежда няма никакво съмнение, че намаляването на „гърбенето“ като цяло е нещо много хубаво и полезно. 


Но това не е всичко.


Университетският психолог от университета в Стокхолм K Anders Ericsson е установил, че когато се занимаваме с "умишлена практика", необходима за истинското овладяване на всяко умение, се нуждаем от повече почивки, отколкото предполагаме. Интересен е фактът, че повечето хора не могат да издържат над час без почивка ( http://www.skillteam.se/wp-content/uploads/2011/12/Ericsson_delib_pract.pdf). А повечето от елитните музиканти, автори, атлетите и пр. не отделят повече от 5 часа на ден за своите занимания, пак според BBC.


Дотук става ясно, че по-голямата почивка и по-малкото натоварване са изключително важни за нашето здраве, но…„почивката“, както отбелязват някои изследователи, не е непременно най-добрата дума за определение на това, което правим, когато мислим, че не правим нищо.


Онази част от мозъка, която е активна в моментите, в които правим „нищо“, позната като мрежа по подразбиране (default-mode network-DMN), играе изключителна роля в консолидацията на паметта и предвиждането на бъдещето. Това е активната част от мозъка, когато хората гледат другите, мислят за проблемите си, правят морални изводи или преценяват емоциите на другите хора.


С други думи, ако тази мрежа беше изключена ние бихме имали проблеми с паметта, с това да схванем социалните взаимодействия, да разбираме себе си, да действаме етично или да симпатизираме на другите - всички неща, които ни правят не само функционални на работното място, но и в живота. Може би най-важното е, че, ако не си дадем време да се вгледаме в себе си, губим един съществен елемент от щастието.




Тук навлизаме в по-дълбоки води…Всеки, опитвал медитация е наясно, че правенето на „нищо“ е изненадващо трудно. Колко от нас след 30 секунди престой посягат за телефона си?
Всъщност това ни носи такъв дискомфорт, че предпочитаме да си причиняваме гадости. Буквално, участници в 11 различни изследвания предпочитат да правят каквото и да било, дори да се занимават с електрически шокове, отколкото с нищо.

Добрата новина е, че не е необходимо да бездействате напълно, за да извлечете нужните ползи. Вярно е, че почивката е важна. Но това е активно отражение, тъпчене на едно място по проблем, който имате или разсъждаване по някаква идея.


Всъщност, всичко, което изисква визуализиране на хипотетични резултати или сценарии - като обсъждане на проблем с приятели или потапяне в една добра книга - също помага, казва Immordino-Yang. Ако сте целенасочени, можете дори да включите DMN, ако гледате социалните медии.


Дали ще се разкарате от бюрото си за 15 минути или ще „скъсате синджира“ за една нощ, част от страданията ни са контролът – страхът, че ако се отпуснем за момент всичко ще иде по дяволите.


Изглежда, че в забързаното и ежедневие за мнозина от нас е адски трудно да бездействат. Но след всичко казано – по всичко личи, че за да направим повече ще трябва да свикнем с комфорта на чувството да правим по-малко!



 

Коментари