Периферни периферности






Когато работите опрат до там, че трябва да бъркаш в очите на хората, за да ги изкараш от летаргичния им сън, то това е ясен знак, потвърждаващ недвусмислено факта за началото на бавната, сигурна и мъчителна смърт на едно стадо. Стадото на шепата българи, останали неясно защо на тази калпава и обречена на чуждо похищение от нас самите територия.
И тогава досущ бялата лястовица на Йовков една невидима надежда се прокрадва плахо, на пресекулки, като дълго спотаяван дъх, за да ни напомни, че от нас самите зависи дали ще ни има на тази земя.

Блогът SEDMASTRUNA застава зад подобни прояви на нечовешко усилие да се опиташ да обясниш на „ не народа, а на мършата“, че клетата му съдба се дължи не на разни готованци и самозвани псевдо елитчета, а на неговия чудовищен непукизъм, мързел и липса на всякакво желание да смени вонящото блато, в което се е накиснал с нещо различно.

Един от малцината Събудени в тази проклета територия е Иво Христов – бялата лястовица, която напук на очевадния факт, че от тази хорска маса  не става абсолютно нищо, е поел Личната Отговорност да се опита да промени нещичко, да събуди, да разтревожи, да докосне брулената, загрубяла до оскотяване душа на българина. Една отговорност, която тегне над всеки от нас.

В поредицата от видеа, които ще си позволя да кача в този блог става ясно, защо участта на българина е такава – горка и непрежалима.
Но…за целта трябва да имате сетива да я видите, чуете и да се опитате да я проумеете, нещо, в което не вярвам…


Приятно взиране...




Коментари