150 годишни различия





Неотдавна пуснах един материал тук, в блога си (
), за това, какво би станало, ако интернет спре за един ден. Истината е, че действително не си даваме сметка колко дълбоко сме затънали в матрицата и как приемаме неща, които нямат пряка връзка с природата за нещо толкова естествено.

Тук помествам едно кратко, но любопитно сравнение за някои основни аспекти от ежедневието ни, само дето този паралел се прави за онази уж толкова демократична и могъща държава, с която се съобразява цял свят – САЩ.
За МАЩЕХАТА България не ми се иска да пиша, толкова съм отвратен от нея, а и защо да си развалям и без това неприветливото, сиво и мъгливо утро, нали денят се познава от сутринта...

Та, благодарение на технологиите, науката и разделението на труда средния жител на нашата планета има значително по-добро качество на живот спрямо това, което е имал най-заможният човек преди 150 години.

Замислете се как да спечелите 4 долара днес. Това са около 30 минути от работата на един средно заплатен бачкатор в САЩ.

С тези 4 долара той може да си купи един галон бензин, с който може да измине средно 20 мили(малко над 32км.) – разстояние, което обикновено един автомобил „взима” за по-малко от 30 минути.


Със същите 4 долара може да се закупят съставки за куп основни ястия, ограничени предимно от въображението и способността за готвене – това може да стане само чрез отиване до местния пазар или зеленчуков магазин.

С въпросната сума може да си осигурите няколкодневен пълен достъп до интернет, което ви отваря дверите на познанието и забавлението, ограничавани отново единствено от въображението.

Как са стояли нещата преди 150 години:

Придвижването тогава се е случвало с кон или велосипед, като споменатите по-горе 20 мили са били изминавани за около ден. И ако смятате, че с колело можете да се придвижите по-бързо, замислете се  с какво сте разполагали – метални гуми и педали отпред. Успех.

Преди 150 години около 90% от населението е живеело и работело във ферми. Което значи, че тези хора сами са отглеждали храната си. Помисля ли ли сте какво би ви струвало да си приготвите сами една порция храна? Следващият път, когато видите цената на яйцата, бекона и хляба в местния плод-зеленчук, помислете за броя часове или дни, за усилията и количеството труд, нужни за случването на едно ястие.

Най-лесният начин да се информираш тогава е бил чрез вестниците, книгите и писмата, докарвани с коне.

И докато в МАЩЕХАТА си подаряваме мартеници, мърморейки нещо под носа си, то нека в САЩ, а защо не и тук на тази територия, не забравят, че оплакването от 5-секундното забавяне на компютъра днес изглежда меко казано несериозно.

Коментари