Мургавата история на Дядо Коледа




Най-големите молове в Америка сграбчиха горещите новини през изминалата седмица с наемането на първия афро-американски Дядо Коледа, съобщава bbc. Но черният старец се е мотал наоколо доста по-дълго, отколкото можете да си помислите, и дори е играл роля в борбата за граждански права през 60-те години на миналия век.

„Всичко, което Дядо Коледа представлява трябва да си ти.  Не можете да имате един стар, вкиснат човек, който не харесва децата, който да си седи там и да представлява някой, който е щастлив, някой, който обича.”

Kenny Green е човек, който взима работата си сериозно. 

В последните пет години в мола, в който работи, макар да е в едно от предградията на Вашингтон, той е играл Дядо Коледа. Но в същия този мол се е подвизавал и черен Дядо Коледа и то толкова дълго, колкото никой не може да си спомни, а самият той споделя, че те са все още няколко и отдалечени в останалата част на Америка.


Афро-американските семейства идват от толкова далеч, колкото е Delaware, на 80 мили, за да видят неговата украсена като пещера стая в мола.

Ето защо, казва той, беше „страховито”, че молът на Америка – най-големият закрит търговски комплекс в страната - реши да наеме черен Дядо Коледа за пръв път тази година.

Търговският център в Минесота наема Larry Jefferson като Дядо Коледа в Мисури, където сред повече от 1000 присъстващи той е бил единствен афро-американец (http://www.bbc.co.uk/newsbeat/article/38180332/mall-of-america-in-minnesota-employs-its-first-black-santa-in-its-24-year-history).

Той се появява в мола на Америка само за седмица, но това е достатъчно да разбуни духовете, да предизвика расистки обиди на таблата за обяви.

В горещата следизборна атмосфера Дядо Коледа е видян от някои като атакувана благотворителна културна институция под  натиска на политическото възпитание. Традиционният имидж на белобрадия старец е на един развеселен, доволно закръглен бял човек, един характер залегнал дълбоко американската култура.

„Да отидеш в областния магазин, да седнеш в скута на Дядо Коледа, всичко това е твърде важно спрямо една следвоенна, бяла идентичност на средната класа”, смята професор Victoria Wolcott, историк от университета в Buffalo, която пише за сегрегацията.

„Появата на цветен Дядо Коледа е не само предизвикателство, това обърква хората.” 


Съдейки по сводките от местните вестници, хората са били смущавани повече от век, като става дума за черен Дядо Коледа, които са склонни да се разграничат от имиджа за „развеселен” в „какъвто и да е”, което е тотален  пример за расизъм.

„Един Дядо Коледа негър се спусна от комина с главата напред, тупвайки в огъня, пише издание от Bloomfield, New Jersey. „Изненаданите присъстващи в стаята му мятат един хубав пердах.”

Според други доклади, разказващи за коледните партита, оживени от „черното лице” на Дядо Коледа, се пеят „негърски мелодии”.

През 1915, една възторжена връзка по време на  медения месец на президента Уилсън във Вирджиния включва описание на празнично парти „председателствано от мургав Дядо Коледа” с голяма „весело декорирана” коледна елха.

„Преди (дървото) са се развличали 15 негри, чиито маймунджилъци и музикални усилия разтърсват от смях президента и компанията му.”

Четири години по-късно изданието Pittsburgh Daily Post публикува репортаж за „първият черен Дядо Коледа, появил се по улиците на всеки град”. Той бил нает от Доброволците на Америка в отговор на „жалби на бедни цветнокожи деца”, добавя изданието.

Но истинският пробив при черния белобрад старец идва през 1936, когато легендарният танцьор на степ Bill Bojangles Robinson става първият черен Дядо Коледа на Harlem на едно парти на Бъдни вечер за деца в неравностойно положение.


В предишни години децата са били посещавани от един „Северен Дядо Коледа” от центъра на Ню Йорк , съобщава местен вестник.

През 1943 г., един от най-големите универсални магазини в Харлем, Blumstein, наема първия си черен Дядо Коледа. През 1946г. този пример е последван от магазин в Чикаго.  С преместването на белите към предградията, когато те започват да пазаруват в огромните нови търговски центрове, построени именно в тези предградия,  се създава икономическа изгода за собствениците на магазините да приспособят коледното пазаруване към техните нови, основно цветнокожи клиенти.

До 60-те години на 20 век Дядо Коледовците са били наемани от движението за граждански права, което започва да използва икономически бойкоти като оръжие в борбата за расово равенство.

През 1969 Дядо Коледа е описван като „един от установените символи на расизма” от лидера на движението за граждански права, в спор с Shillittoes - универсалеан магазин в Синсинати, - който отказва да наеме черен Дядо Коледа.

Собственикът на магазина Fred Lazarus III казва: „Това няма нищо общо с равенството при заетостта. Просто не се вписва като символа, който децата познават.”  

Но Otis Moss младши, регионален директор на Southern Christian Leadership Conference, отвръща: „Ако универсалният магазин не може да приеме черен за Дядо Коледа за 30 дни, как ще приеме такъв човек да бъде президент или вицепрезидент 365 дни.”

Магазинът отстъпва и наема цветнокожия Дядо Коледа, нещо, което започва да се случва все по-често навред из страната в началото на 70-те години на миналия век.

Един подобен магазин в Бруклин дори създаде съперничещи си черен и бял Дядо Коледа, разделени с ниска преграда, за да могат хората да направят своя избор.

Shameka Pettus, чиито две малки хлапета – Кристофър и Джонатан, едва сдържат вълнението си  при срещата със своя коледен идол, казва:  „Когато аз бях дете имахме само бял Дядо Коледа, но наистина за децата е яко да срещнат  и цветнокож такъв в мола.”

Тя добавя, че цветът не е от значение – „Дядо Коледа си е Дядо Коледа.”
Green споделя, че дори за мнозина афро-американци е трудно да приемат чернокожият дългобрад старец. Когато става дума за коледния дух, не бива да се намесват расите, тук не става дума за черно и бяло, а за добрината и за духа, които носиш в себе си.”

Той смята, че моловете на Америка с черен дядо Коледа ще отворят очите на мнозина и биха могли да доведат до наплив на Дядо Коледовци от всякакви етнически групи, не само афро-американци.
„Определено бих завел децата си да видят един испански Дядо Коледа”, казва той.

„Защото това ще ги научи, че Дядо Коледа е представител на всички нас. Това, което трябва да бъдем. Всички ние трябва да сме Дядо Коледа. Всеки от нас трябва да носи Дядо Коледа в сърцето и в духа си.”



Коментари