Мъж или жена – има ли разлика?






Личните профили се появяват, за да разкрият последователните (ако са доловими) разлики между мъжете и жените, но  съдържателни ли са те?  Christian Jarrett се опитва да разплете един доста спорен въпрос.


Казано е, че мъжете и жените са толкова различни помежду си, сякаш са от различни планети – твърдение, което продължава да забавлява и дразни. От книгата на John Gray „Мъжете са от Марс а жените от Венера”, публикувана в началото на 90-те години на миналия век, са продадени милиони еклземпляри, на базата на която пък се пръкват множество пародии (Katherine Black and Finn Contini’s Women May Be from Venus, But Men are Really from Uranus) и дори комедийни програми като  Men are from Mars, Women are from Venus, Live!, играеща се понастоящем на Бродуей.


И докато физическите ни разлики като големина и анатомия са очевидни, въпросът за психолохическите различия между двата пола е твърде сложен и дискусионен. Съществуват спорове относно това как надеждно да се оценят тези различия. И когато психолозите ги намерят обикновено има дискусии за това дали причините са вродени и биологични или социални и културни. Родени ли са мъжете и жените различни или обществото ги е оформило по този начин?


Тези въпроси са доста неудобни, когато се замислиш за нашите различия в персонален план. Според болшинството проучвания мъжете и жените наистина се  различават по някои важни  черти. Но дали тези различия  са в резултат на биологичен или културен натиск? И долколко смислени са те в реалния свят? Една възможност е, че повечето различия са твърде малки, но съчетанието между тях може да има сериозни последици. 





Едно от най-влиятелните проучвания по темата на Paul Costa, Robert McCrae и Antonio Terracciano ( https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11519935) публикувано през 2001-ва, обхваща над 23 000 мъже и жени от 26 култури. Отвъд всички тези различни култури, включващи Хонг Конг, САЩ, Индия и Русия, жените последователно са се определили като по-топли, по-приятелски настроени, по-грижовни и по-чувствителни, отколкото мъжете.

От своя страна мъжете се определят като по-настоятелни и отворени към нови идеи. На жаргона на личната психология жените са имали по-високи средни резултати  в Agreeableness (личностна черта, която се проявява в отделни поведенчески характеристики и се възприема като вид благоразположение, отзивчивост, топлота и внимание.) и Невротизма (личностна черта, която се характеризира с тревожност, страх, промяна в настроението, завист, усещане за неудовлетвореност, ревност и самота) и в един от аспектите на екстровертността и разлиния поглед към Отвореността към Опита. 

Почти идентични са резултатите от изследване, направено през 2008,    в което отделни научни екипи карат над 17 000 души от  55 различни кулктури  да попълнят въпросник с лични питания. И отново, жените постигат по-високи резултати в Agreeableness и Neuroticism, а този път и в добросъвестността, както и в топлотата и общителните аспекти на екстровертността. 

Очевидната преценка е, че участниците оценяват сами себе си. Може би  мъжете и жените се различават, защото те самите описват себе си по начин, по който обществото очаква от тях да изглеждат.  Но това е малко вероятно, защото според друго проучване, проведено от McCrae сред 12 000 души от 55 различни култури,  резултатите са сходни, макар те да са били помолени да оценят личността на мъж или жена, който/която са познавали добре, вместо всеки сам да оценява себе си. 

В крайна сметка общата картинка показва, че различията при половете започват твърде рано в живота. Например, проучване, публикувано през 2013 (  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24958978) разглежда оценките на темперамента на 357 двойки близнациe, когато са 3-годишни. Момчетата били оценени като по-активни спрямо момичетата, докато момичетата били оценени като по-срамежливи, но и като по-добре контролиращи емоциите и поведението си.




А идивидуалните полови различия изглежда са се запазили в едни смътни години. Друго изследване разглежда различията при мъжете и жените между 65 и 98 години, и точно както при изследванията при по-млади хора, възрастните жени са по-склонни към Neuroticism и Agreeableness от възрастните мъже.

Тези констатации са от значение за еволюционните психолози, които са на мнение, че съвременните ни психологически портрети отразяват ефекта на исканията за оцеляване чрез нашите предци, а и че тези искания са били различни при жените и мъжете. Например, по-закръглените жените биха били по-склонни  да успеят при нарастващо уязвимо потомство, докато по-смелите мъже биха били по-успешни в борбата за половинка.

На свой ред, тези черти биха били предадени на следващите поколения.


Някои учени и коментатори не се чувстват удобно при подобни биологични сметки за  човешкото поведение, но онова, което те чувстват е недооцененото влияние на социалните и културни влияния, оформили нашата визия и държание. Почти е сигурно, че тези социални сили имат своята роля. Но и трите поликултурни изследвания на Costa, McCrae и останалите всъщност откриват по-големи различия между жени и мъже в средната им персоналност в по-развитите и в културите, при които липсва полова дискриминация, като Европа и Америка, отколкото при културни общности  в Азия и Африка, където има ясно изразено неравенство между половете.


Това изглежда е срещу идеята, че нашите личностни черти са се развили от културните очаквания относно традиционната роля на половете. Едно от обясненията на това неочаквано откритие е, че  вродените биологични фактори, причиняващи различията между мъже и жени са по-доминиращи в култури с по-голямо равенство между половете.   Такъв сценарий със сигурност ще се вмести в това, което знаем за относителното влияние на гените и околната среда на други психологически черти - например, че училищното образование е еднакво за всички или, че влиянието на наследството е по-голямо от академичните резултати. 

 
Друг начин да се погледне на този въпрос е използването на косвена мярка на индивидуалността. Това включва използването на светкавичен отговор (натискайки различни клавиши на клавиатурата, колкото може по-бързо в отговор на различните думи, за да се тества колко лесно хората асоциират думи, отнасящи се до тях самите с тези, описващи различните личностни черти. Идеята е, че участниците не осъзнават, че разкриват какво мислят за себе си и техните резултати не могат бъдат засегнати от опитите да отговорят на културните очаквания относно пола.

Екип учени, водени от Michelangelo Vianello от университета в Падуа, Италия, са изпозвали този подход през 2013 в изследване, обхванало над 14 хиляди души, анкетирани от Project Implicit.  Според споменатия сайт личностните полови различия били три пъти по-малки в сравнение със стандартните въпросници, което предполага, че разликите са повлияни от съзнателни пристрастия.

И все пак, докато намалява, косвената мярка все още разкрива статистически значими различия в средната персоналност между мъже и жени, особено по отношение на жените, постигнали по-високи резултати в т.нар Neuroticism и Agreeableness.
Накратко, резултатите подсказват, че личностните полови различия са на подсъзнателно ниво, но изследванията, които  са разчитали на самостоятелно отчитане могат да имат завишени различия между половете, вероятно отчасти, зашото хората искат да се впишат в културните очаквания.   
 
Спороведе около половите различия не спират дотук. Докато повечето значителни изследвания са склонни да разкрият най-логичните полови различия в главните елементи на  Neuroticism и Agreeableness, други учени отбелязват, че може да има по-обширни различия само, ако едно от тях е разгледано по-детайлно.

Yanna Weisberg от колежа Linfield и колегите й са тествали тази възможност през 2011г., измервайки онова, което те наричат двойна личностност за всеки от т.нар  Големите пет отличителни черти при повече от 2500 души ( http://journal.frontiersin.org/article/10.3389/fpsyg.2011.00178/full). Екстровертността, наример, обхваща два аспекта: ентусиазма и  отстояването, докато т.нар. Невротизъм се състои от непостоянство и затваряне в себе си.



Основавайки се на този подход учените всъщност са открили полови различия за всеки един от десет аспекта на персоналността, които изглеждат така – при жените резултатите са по-високи , когато става дума за ентусиазъм, състрадание, учтивост, дисциплина, непостоянство, оттегляне и отвореност, докато мъжете дали по-високи резултати в  отстояването, трудолюбието и интелекта. Учените добавят, че всичко това не се е проявило в т.нар. Големи пет , за които става дума в по-ранни изследвания. 


Но Weisberg и колегите й също така обръщат внимание и на факта, че докато гледната точка относно броя на характеристиките е доста широкообхватна половите различия, които те са открили били само „малки до умерени”.  Това е в съответствие с размера на половите разлики, открити в техните мащабни междукултурни изследвания, които също били с тенденция да са доста сложни.  Ние чуваме твърде много от известните психолози и културни анализатори за мъжете и жените, за това, че са различни видове. Като контрапункт на това екипът на Weisberg заключавa, че докато половите различия в личността „може да са важни в оформянето на човешкия опит и култура те вроятно не са толкова големи, че да изключват културната комуникация между мъжете и жените”.


Marco Del Giudice на изследователският екип от университета в Торино не са съгласни. През 2012 г. те публикуват книга, в която твърдят, че предишните изследвания са подценили половите различия в личността, като средната стойност на всички отличителни разлики, а не са погледнати кумулативно. В имейл, Del Giudi обяснява подхода си към с една аналогия. "Половите различия в личността много приличат на половите различия във външния вид на лицето", казва той. "Всяка индивидуална черта (дължина на носа, размер на окото, и т.н.) има малка разлика между мъжете и жените, но след като всички тях, но веднъж взети заедно ... различията стават ясни и можете да разграничите мъжки и женски лица с повече от 95% точност. 


"Чрез използването на този подход за изучаване на над 10 000 мъже и жени, Del Giudice и колегите му документирали разлики въз основа на пола в личността, която според тях е " изключително голяма според психологическите стандарти ". Те добавят, че вярват, че подходът им изяснява, че истинската степен на полови различия в личността последователно са били подценени ".




Какъв извод трябва да се направи от това смело твърдение? В блога си Andrew Gelman споделя, че ако оставим настрана проблемите с тълкуването на всички наблюдавани полови различия между мъже и жени, то тогава „техните анализи изглеждат смислени” и добавя, че ако се вземат предвид размерите, по които се различават мъжете и жените, най-много да се открие едно голямо разделение. Други експерти не са толкова убедени. Джанет Хайд набляга на приликите между мъжете и жените и казва, че Del Giudice и колегите му просто са използвали методология за цел максимизиране на различия, и че резултатите са „нетълкуваеми”.




И докато споровете около размера и причините за половите различия в личността изглежда ще продължат години наред, сякащ  е разумно да се заключи, че каквато и да е причината има най-малко няколко реазлики, независимо дали големи или незначителни, в личностите на мъжете и жените. Но понятието „средно” е важно – на което и изследване да се доверим съществува изобилие от припокриване на личността при половете. И да не забравяме, че става дума за личността, а не за всеки аспект на познанието и поведението. И действително, на базата на наблюденията върху различията „между многобройните психологически сфери” Hyde смята, че има повече сходства, отколкото различия между мъжете и жените. Разстоянието между тях е по-скоро като разстоянието между Северна и Южна Дакота(а не като разстоянието между планетите).


В същото време нищо си струва да се отбележи, че по този въпрос има доста избълвания и в клюкарската преса. Все по-голямо е признанието за ролята на нашите личностни черти при повлияване на житейския ни избор и психическо благополучие. По-добро разбиране на различията между мъжете и жените, и защо това може да допринесе за създаването на равни възможности за всички, както и по-ефективна борба с психични проблеми, много от които засягат единия пол в по-голяма степен от другия – така, както нивата на депресия са по-високи сред жените, в съответствие с техните по-високи средни нива на невротизъм.
 

Както казва Marco Del Giudice, "изследователите често подчертават риска от надценяването на различията между половете, но обратното е също толкова вярно.



Преструването, че различията между половете са по-малки, отколкото са всъщност лишава хората от една много важна част от знания за себе си и другите. "

"За безброй поколения мъже са формирани като жени и жени са се формирали като мъже, а ние сме тук - продуктът на една невероятно усложнена история. И ако успеем да  разберем това, нашата преценка става по-широка и по-задълбочена, независимо дали ни харесва начина по който сме се формирали, и дали искаме да го променим. "





Коментари