Растителните трепети на света или ще стане ли той зелка?




Премахването на месото от нашето меню би довело до изобилие от ползи – както за нашето здраве, така и за това на планетата, но този акт същевременно би могъл да навреди на милиони хора, твърди bbc.


Хората загърбват месото по различни причини. Някои го правят, за да облекчат страданието на животните, докато за други това е пътят към здравословния начин на живот (макар, че  това понятие трябва да бъде преразгледано доста сериозно!). Докато трети са просто почитатели на устойчивостта или желаят да редуцират емисиите на парниковите газове. 


И без значение до каква степен тяхните месоядни приятели ги отричат, вегетарианците имат цел -  с премахването на месото да се умножат ползите от това. А колкото повече го правят, толкова повече расте самочувствието им в световен мащаб. 


Но, ако всеки реши да стане вегетарианец,  то неудобствата, меко казано, ще бъдат за милиони, ако не и за милиарди хора.


„Това наистина е история от две думи, споделя  Andrew Jarvis от колумбийския международен център за тропични агрокултури. „В развитите страни вегетарианството може да доведе до всякакви ползи, както в здравен аспект, така и за околната среда. Но в същите тези развити страни би имало негативен ефект по отношение на бедността.„


Jarvis и други специалисти се глумят, какво би станало, ако  светът един ден осъмне без месо.


Първо те се запознали внимателно с климатичните промени. Производството на храни е представено с една четвърт до една трета от всички антропогенни емисии на парникови газове в световен мащаб, а основната отговорност за тези количества пада върху животновъдната индустрия. Въпреки това, нашият диетичен избор и влиянието, който той има върху климатичните промени често е недооценен. В САЩ, например, едно средно семейство изхвърля повече парникови газове, заради месото, което яде, отколкото движението на две коли, но това са автомобили, не пържоли, което често се споменава, когато има спорове относно глобалното затопляне (http://www.foodsecurity.ac.uk/blog/2014/10/cars-cows-and-carbon/). 


„Болшинството от хората не се замислят за последиците от храненето в контекста на  климатичните промени , казва Tim Benton, хранителен експерт от университета в Лийдс. „Но незначителното намаляване на  консумираното месо точно сега може да подобри нещата за нашите деца и внуци.” Marco Springmann от университета в Оксфорд  се опитва да окачестви кое е по-добро – той и колегите му конструират компютърен модел, който предвижда, какво би станало, ако всеки човек на планетата стане вегетарианец до 2050 година. Резултатите показват, че до голяма степен премахването на червеното месо и свързаните с него вредни емисии ще спаднат с около 60%, а ако вместо това светът стане веган, процентът на намалени вредни емисии може да стане 70.


"Когато погледнем какво би било в съответствие с избягването на опасните нива на изменението на климата, откриваме, че можем единствено да стабилизираме съотношението между вредните емисии, вследствие употребата на месо и парниковите газове като цяло, ако всеки приеме диета на растителна основа”, смята  Springmann. „Този сценарий не е особено реалистичен, но показва важността на вредните емисии, свързани с храната и ролята, която те ще имат в бъдеще.”


Храната, особено животинската, също така заема много място – източник и на вредни емисии, и на загуба на биоразнообразие. От приблизително петте милиона хектара обработвама земя в световен мащаб около 68% използват за животновъдство (http://www.fao.org/docrep/010/a0701e/a0701e00.HTM).


Ако всички станем вегетарианци, в идеалния случай бихме запазили най-малко 80% от земите за паша за възстановяване на пасища и гори, които биха могли да улавят въглерода и да облекчат бъдещи климатични промени. Превръщането на бивши пасища в естествени местообитания вероятно ще бъде много полезно за биоразнообразието, включително за множество тревопасни животни като биволи, които са вземани за едър рогат добитък, както и за хищници като вълците, които пък често са убивани като акт на отмъщение за това, че нападат преживните.


Останалите между 10 и 20 % от бившите пасища могат да бъдат използвани за отглеждането на повече култури, за запълване на празнината в снабдяването с храна. Въпреки слабото увеличаване на количеството земеделска земя, това може да е повече от загубата на месо, защото понастоящем една трета от земята, използвана за отглеждане на култури се използва за производството на храни за животните, не за хората.


И двете – и възстановяването на околната среда, и преминаването към агрономия на растителна основа би изисквало планиране и инвестиции, въпреки факта, че пасищата са силно влошени. „Не можете просто да премахнете кравите и да очаквате земята за стане от само себе си гора отново”, казва още Jarvis.



Хищни кариери



Хората, които преди са се занимавали със животновъдство също ще се нуждаят от подкрепа при прехода към нова кариера, независимо дали са в селското стопанство, помагайки с повторно залесяване или с производството на биоенергия от растителни биопродукти, използвани понастоящем като храна в животновъдството.


Някои фермери биха могли да си платят, за да запазят добитъка за целите на местообитанието. „Седя си тук, в Шотландия, където планинската околна среда е базирана до голяма степен на пашата с овце”, споделя Peter Alexander от университета в Единбург. Ако премахнем всички овце, околната среда ще изглежда различно и вероятно ще има негативни последици върху биоразнообразието.”


Бихме се провалили при осигуряването на чисти кариерни алтернативи и дотации на бивши животновъди, а междувременно вероятно ще се сблъскаме със сериозна безработица и социални катаклизми, особено в селските общности, пряко свързани с индустрията.



„На планетата ни има над 3,5 милиарда домашни преживни животни и десетки милиарди отглеждани и убивани ежегодни за храна”, казва Ben Phalan от университета в Кеймбридж, който изследва баланса между търсенето на храна и биоразнообразието. ”Говорим за огромно икономическо разцепление.”   


Но дори и най-добрите планове вероятно не бих могли да предложат алтернативна прехрана за всеки. Около една трета от земята в света е съставена от безплодни или полусухи пасища, които могат единствено да поддържат селското стопанство. В миналото, когато  хората са се опитвали да променят част от Sahel (полусуха зона южно от Сахара)от животновъдни пасища в обработваема земя са последвали превръщането в пустиня и загубата на продуктивност. „Без животновъдство животът в някои среди вероятно ще стане невъзможен за мнозина”, смята Phalan. Това важи с особена сила за номадските племена като Mongols и Berbers, които, лишени от добитъка си, трябва да се установят за  постоянно в  градове и села, вероятно губейки културната си идентичност.


Освен това, онези, чието препитание не зависи от животновъдството, ще страдат. Купища групи по целия свят дават добитък за подаръци по сватби, празнични вечери, както на Коледа пуйката или печеното говеждо, а ястията на месна основа са емблематични за определени региони и хора.  „Културното въздействие от 100%-ия отказ от месо ще бъде сериозно, което показва защо усилията за намаляване на консумацията на месо често се провалят”, казва Phalan.


Ефектът върху задравето може да бъде и добър, и лош. Компютърният модел на  Springmann показва, че ако всички хора станат вегетарианци  до 2050, ще бъдем свидетели на глобално намаляване на смъртността с 6 до 10%, благодарение на намаляването на сърдечните болести, диабета, сърдечния удар, както и някои видове рак.  Елиминирането на червеното месо може да намали наполовина горните заболявания, докато ползите, които остават са за сметка на увеличеното потребление на плодове и зеленчуци. 



В световен мащаб веганската диета ще увеличи тези ползи: глобалното вегетарианство ще предотврати около 7 милиона смъртни случаи годишно, докато в сметката на радикалното вегетарианство тази цифра ще бъде около 8 милиона.  По-малкият брой хора, страдащи от хронични заболявания, свързани с храната, ще означава намаляване на медицинските сметки, спестявайки около 2-3% от световния брутен вътрешен продукт.


Но реализирането на тези прогнозни ползи би довело до изискване за заместването на месото с подходящи хранителни съставки. Повечето хранителни продукти съдържат повече калории, отколкото вегетарианските, като зърнени и ориз, така че изборът на правилната подмяна ще бъде важен особено предвид очакванията за около още 2 милиарда недохранени хора на планетата (http://link.springer.com/article/10.1007/s12571-008-0002-y). Преминаването към вегетарианство ще доведе до глобална здравна криза в развиващия се свят , защото  не е ясно откъде ще идват микроелементите”, заявява Benton.


Всичко с мярка


За щастие обаче светът няма нужда да бъде вегетариански или вегански, за да извлече куп ползи, докато ограничава последиците. 


Вместо това, умереността в честотата на похапване на месо, както и размерът на порциите са от ключово значение. 


Според едно изследване  (http://link.springer.com/article/10.1007/s10584-015-1329-y), обикновеното съобразяване с препоръките на Световната здравна организация може да доведе до намаляване на емисиите на парниковите газове в Обединеното кралство с до 17%, цифра, която ще спадне с още 40%, ако в бъдеще гражданите избягват животинските продукти и преработените храни. Това са диетични шансове, които консуматорите едва ли ще усетят, както незначителното намаляване на парчето месо в чинията”, смята Jarvis. Това не е просто или вегетариански, или хищнически сценарий.”


Сигурните промени в системата на хранене също ще ни насърчат към по-здравословна и щадяща околната среда диета, смята Springmann – като увеличаване на цената на месото и намаляване тази на плодовете и зеленчуците. Говорейки за неефективността също би спомогнало: благодарение на загубата на храна, разхищението и преяждането, по-малко от 50% от калориите, произвеждани към момента всъщност се използват ефективно.


„Има начин да съществуват по-малко продуктивни системи, които са по-полезни за благосъстоянието на животинската и околна среда, защото те произвеждат месо като за наслада, а не за ежедневна суровина”, споделя  Benton. „В тази ситуация приходите на фермерите не се променят. Те са едни растящи животни по един напълно различен начин.”


Всъщност, добро решение за намаляването на вредните парникови емисии от страна на индустрията с животни вече съществува (http://www.fao.org/3/i3437e.pdf). Това, което липсва е воля  за осъществяването на тези промени.


Коментари