Да си спретнеш собствен Brexit? Местата, където плащат, за да се преместиш там




След голямата новина, ако не за цял свят, то поне за „Обединена Европа”, събитието наречено  Brexit, не са малко онези, които се оглеждат за ново място, което да нарекат свой дом. Тези места не скъпят поощренията си, за да ви накарат да се преместите там.



И така, какъв е планът?


Този въпрос жужи непрекъснато в главите на куп граждани на Обединеното Кралство, които на референдума от 23 юни гласуваха за оставането в Евросъюза.


Лондончанката Tabhitha Wilson е една от тях. 40-годишната треньорка и здравен консултант споделя, че активно си търси препитание зад граница, защото „не желая да съм  част от  цялата тази лудост и политически хаос”.


Според нея гласуването се явява катализатор на сериозните възможности за инвестиции за живеене.


Тя търси възможност за реализация в Дубай и Сингапур, за да се „откъсне от моментната ситуация, в която не съществува и не е възможен план Б.”



Wilson не е единствената, плануваща да напусне UK. По дани на Google Trends ключовите думи в търсачката “move to Canada” са скочили до 230% на 24 юни, най-значително в Лондон и Кардиф. Нова Зеландия пък е най-популярният избор в Саутхямптън, докато сходни търсения как да се преместиш в Австралия и САЩ отбелязват значително повишение из цяла Великобритания.


Според новозеландски сайт посещенията в него от Великобритания в първите три дни след Brexit са достигнали 5500 на ден (спрямо 2000 в обикновени дни).


В канадски сайт за имиграция посещенията са скочили от 27 500 на 61 400 в деня на вота.


Ирландия изпита на гърба си подобни големи вълнения по отношение на паспортните приложения понеже мнозина британци се оплетоха като пилета в кълчища, търсейки начини да останат в Еврсъюза.


Подобни приютяващи чувства може и да са изненадващи, но е добре да се знае, че вече има доста градове по света, които активно вербуват нови граждани, включвайки потенциалния ‘Brexpats’.


Някои от тях предлагат атрактивни стимули за облекчаване на тежестта при изграждането на нов живот в непозната земя. 


Градът с твърде много работа


Малкото новозеландско градче Kaitangata в края на миналия месец разпространи смайваща новина във връзка с уникалния проблем: Не само, че има много работа, но и  изобилие от евтини жилища, но няма достатъчно хора за нито едно от двете.

Кметският офис бе наводнен по-рано този месец от запитвания след информация, според която общината Clutha District Council е плащала по $160,000 на човек, за да се премести да живее там. За да разсее слуховете общината излезе с официално изявление, отричайки категорично невярната информация (http://www.nzherald.co.nz/business/news/article.cfm?c_id=3&objectid=11668293 ).




Вместо да си играе с хората на привличане с шест цифрени суми, провинцията Dunedin е предприела операция по вербуването на хора с дом и земя, струващи NZ$230,000 ($165,000) (http://www.cluthadevelopment.nz/assets/Living-In-Kaitangata-Prospectus-2016.pdf ).  

Междувременно стана ясно, че областта предлага над 1000 свободни работни места в множество сфери – от селско стопанство, до работа за мед. сестри и строители. 

Преди да си купите еднопосочен билет обърнете внимание на факта, че Kaitangata  и Dunedin са на минимум 30 часа път със самолет от Лондон. Онези, които ще изберат градския живот могат да усетят неговия пулс в южната част на новозеландските острови, изключително различен от този у дома.

Ако имаш умения, можеш да тръгнеш

За хората, които имат специфични умения  преместването може да е по-лесно, особено на място, на което се търсят техните способности. Австралийският щат Тасмания например, е нащрек за британски млекопроизводители, които са заинтересувани да се преместят на работа там.  Според DairyTas, съществуват множество напълно оборудвани млечни ферми за продажба, на цени около 50% по-ниски от тези във Великобритания.  

Така или иначе Тасмания е на около 24 часа път със самолет от Острова. Освен това тук британските фермери ще се окажат на остров с много по-екстремно време от това във Великобритания.
„Канцеларските плъхове” пък се надяват да останат в Евросъюза, за да са по-близо до дома.  Ирландия на свой ред стартира кампания за привличане на 3000 IT специалисти.
 
Новата кампания не е насочена директно към жители на Великобритания, но се смята, че напоследък е нараснал интересът, особено след като според мнозина анализатори предстои развитие на IT индустрията в Ирландия. По-голямата част от наличните работни места в момента са в Дъблин, макар че има множество малки фирми в районите на Корк и Лимерик. 

Евтина земя около езерото

Няколко селца и градове в Северна Америка са готови да плащат на хората, за да живеят там или предлагат  в близост земя на безценица. 

Някои малки общности в канадската провинция Manitoba също търсят своеобразни начини за справяне със застаряването на нацията чрез привличане на нови жители посредством примамливи жилищни сделки.



Община Pipestone, рядко населен район на 75км. северно от американската граница,  предлага земя на цени от CAD$10 ($8).
Мнозина американски региони, които страдат от икономическа депресия, също предлагат  сериозни стимули с цел преместване. New Haven, Connecticut, дават 80 000 долара чрез три програми, целящи привличане на нови собственици, докато Detroit, Michigan, стимулират чрез годишни надбавки за немане на апартамент или заем, в размер на 2500 долара.

Разбира се, намирането на работа в тези градове не е лесна задача. Безработицата в Detroit е около била около 11% през първата четвърт на годината, докато в New Haven - около 7%. Освен това Detroit  е познат с тежите си престъпления – 44 жестоки убойства на 100 000 жители, според криминална статистика от FBI.

Освен криминалния профил на Detroit и изолацията на Manitoba, има множество добри причини, поради които тези места се опитват да привлекат хора да живеят и работят там.  Ако обаче не можете да устоите на желанието да напуснете Великобритания, трябва да знаете, че само един билет ви дели от достъпа до тези селски райони  и обновяващи се градове.

По обясними причини, за „най-тъжното място на света”, според престижното издание „Икономист” ( http://www.economist.com/node/17722557), не се споменава и думичка...


Защото това е чакалнята за несретници, в която сме затънали непоклатимо, докато, както е казал поетът, кюмбето суши изпраните ни сънища...









Коментари