Уродливото лице на катастрофата





#MeetGraham – според създателя му той притежава съвършеното тяло, за да оцелее при автомобилна катастрофа.

Невероятната, сякаш живо тяло, скулптура бе поръчана като част от кампания за безопасно шофиране в онази страна, която, според писателя Спайдър Робинсън, е добро място за живеене, гледано от космоса..., а именно Австралия!

Главата е оформена от голям каменен блок, краката са оплетени като корени на дървета, а гърдите са сякаш набръчкан таран. 



Именитият творец  Patricia Piccinini създава творбите си в сътрудничество с водещи травматолози и експерти по пътните инциденти. 

Според транспортната комисия по пътните злополуки (The Transport Accident Commission (TAC) скулптурата е създадена, за да подчертае колко е уязвим човек на пътя.

Graham притежава дебели здрави скули, врат, който просто прелива в тялото, и надуваеми гърди, изпълняващи ролята на airbag.


Основните материали за направата са силикон, фиброво стъкло, смола и човешка коса.

„Аз наистина се заслушах и се потопих в науката, за да се доближа до онова което искам да направя по един съзидателен път на емоционално ново”, споделя госпожица Piccinini пред ABC.
„Бях концентрирана в работата си, опитвах се да се поставя на мястото на зрителя, който трябва да стане съпричастен и да изпита емпатия”, добавя тя.

Изпълнителният директор на TAC Joe Calafiore, споделя, че хората  „могат да оцелеят дори и тичайки с всичка сила и удряйки се в стена, но когато се говори за сблъсък на автомобили скоростта е много по-висока, силите са огромни, и вероятността да оцелееш в подобен случай е далеч по-малка”.

„Автомобилите са създадени да са много по-бързи от хората и  Graham ни помага да проумеем, защо е нужнио да подобрим всеки аспект от пътната ни мрежа, за да се предпазим от собствените си грешки”, добавя  Calafiore.

Няма скрито-покрито относно името на Graham. Това е работно заглавие,  което се запомня, защото той е просто обикновен човек от Австралия.

Ако трябва да направим някакъв паралел или асоциация с  нашата жалка, окаяна държавица, то лично аз се сещам за едни малки КАТ-аджийчета, който се крият зад храсталаците, които от време на време се събуждат от постоянния си унес, за да наврат палката си в очите на поредния водач на МПС, дръзнал да подкара возилото си по лунния пейзаж на българската пътна мрежа, надявайки се да получат някой лев, досущ като в някакъв отвратителен второкачествен водевил. 

А що се отнася до самите водачи, то изразът „култура на движение” по всичко личи, че е нещо, за  което болшинството от нас не искат и да  знаят! 

Повече подробности по темата Graham на: http://www.meetgraham.com.au/



Коментари