Глобално затопляне с грешни дървета





Общоприетото схващане, че залесяването с нови насаждения помага за намаляване на вредните климатични промени се обръща с главата надолу след едно ново изследване, съобщава bbc.

Според изследователите, дърветата, които растат в Европа от 1750 всъщност са причина за нарастването на глобалното затопляне.

Учените вярват, че подмяната на широколистни растения с иглолистни е в основата на вредното влияние върху климата. 

Иглолистни видове като бор и смърч като цяло абсорбират повече топлина от видове като дъб и бреза. 

Според авторите на проучването всичко това оказва влияние върху настоящите усилия за намаляване на температурите на планетата чрез залесяване.

Управленски решения

Горите в Европа намаляват драстично между 1750 и 1850, когато се редуцират горските зони с 190 000 кв.км

Иронията е в това, че чудовищното използване на изкопаеми горива, особено на въглища, забавя добивът на дървесина, и от 1850 до наши дни горите в Европа нарастват с около 386 000кв.км, покривайки 10% по-голяма площ, отколкото преди индустриалната революция.

Както и да е, формата и съдържанието на тези нови гори се различава значително от онова, което е било преди.

В далечното минало тези гори са били диви, но в модерния свят около 85% от горите се управляват от човека. В последните над 150 години горските работници са усвоили един научен подход към горите – да засаждат бързорастящи видове, по-комерсиални, ценни дървета, каквито са шотландският бор и норвежкият смърч.


На светкавичното презалесяване на изпосечената Европа се гледа с добро око, особено когато става дума за способността на дърветата да абсорбират въглерод, нещо, което е особено важо в последните няколко десетилетия. 

Но новото проучване поставя под въпрос положителната роля на всички тези нови дървета върху климата.

Научният екип реконструира последните 250 години от историята в управлението на горите в Европа и открива, че начинът, по който горите се контролират от човека, може да доведе до далеч по-малко въглеродни отлагания, отколкото когато природата сама е контролирала този процес.

Премахване на дървета в една организирна модерна тенденция, насочена към отделянето на въглерод, който иначе би останал като отпадък в гората, мъртва дървесина и почва.

Изборът на иглолистни растения пред широколистни също оказва своето съществено влияние върху т.нар.  albedo - сумата от слънчевата радиация, отразена обратно в атмосферата.
 
„Дори добре управляваните в днешно време гори са запасени с по-малко въглерод от техните естествени предшественици през 1750”, заявява д-р.Kim Naudts, провел изследването във Франция.

Пред BBC тя споделя: „Поради подмяната с иглолистни видове в Европа имаше затопляне с 0.12 градуса, причинено от факта, че иглолистните абсорбират повече слънчева радиация.”

Изследователите заявяват, че повишението на температурите, приравнено до 6% от глобалното затопляне, се приписва на изгарянето на изкопаеми горива. Те допълват, че това е значителна сума и вярват, че подобни влияния са възможни в региони с подобно залесяване.

Мнозина правителства са превърнали залесяването в основна част от плановете си за справяне на климатичните промени. Китай  създаде „велика зелена стена” (great green wall) от дървета, които ще покрият около 400 милиона хектара земя.

Авторите на изследването предлагат светът да погледне много внимателно на двата вида дървета, които засаждаме, както и на начина, по който управляваме този процес.

„Не трябва да разчитаме на горите да смекчат това, което е проблем на емисиите”, казва д-р Naudts.

„Нашите резултати показват, че в огромни части на Европа програмата за залесяване би могла да компенсира емисиите, но едва ли ще се справи със затоплянето на планетата, особено, ако заселяването е с иголистни видове.”

Изследователите вярват, че внимателното обмисляне може да доведе до една програма за възстановяване.

Когато бъдат изсичани иглолистни гори, на тяхно място могат да се засаждат широколистни.

Очевидно, че моментът мазните политици да си размърдат още по-тлъстите, мързеливи задници и да предприемат категорични действия в посока опазване на планетата е повече от узрял. Остава да видим дали този момент ще бъде оставен на тупне тежко на земята или пък ще станем свидетели на чудо – световната политика да прояви невиждана досега зрелост.

Цялосто изследване е пубикувано в сп. Наука (http://science.sciencemag.org/content/351/6273/597). 








Коментари