Прекрои ли Шерлок Холмс света?



През 1893, сър Артър Конан Дойл бутна детективът  Шерлок Холмс от една скала, намираща се условно в Швейцария, над водопадите  Reichenbach, съобщава bbc.


Но Конан Дойл  е свършил мръсната работа от дома си в Лондон, докато пише. „С голяма тъга в сърцето аз взимам перото, за тези последни думи, с които завинаги да опиша необикновената дарба на моя приятел г-н Шерлок Холмс, с която бе отличен”, казва д-р Уотсън в The Final Problem на сър Конан Дойл, която се появява през декември 1893 в списание The Strand.


Конан Дойл изглеждал доста по-хладнокръвен. „Убих Холмс”, записва той в дневника си. Можем да си представим авторът със зализана назад коса, проблясваща на свелината от свеща, засуквайки самодоволно дебелия си мустак. По-късно той споделя за своя любим герой: „Толкова ми беше втръснало от него, че го чувствах като пастет от гъши дроб, с който така съм преял, че само споменаването на името му ме разболяваше.”


Вероятно по времето, когато е завършвал с отпечатването на историятя за Холмс Конан Дойл е смятал, че каквото е било е било, но ако си е мислел именно това, то той не е разбирал  особено добре почитателите, особено онези на Холмс. Реакцията на публиката към смъртта на Холмс е била нещо невиждано дотогава. Над 20 000 читатели на Strand отменят абонамента си, заради преждевременната кончина на Холмс. Списанието едва оцелява. Неговият екип се отнася към смъртта на Холмс като към „отвратително събитие”.


Според легендата мъже от цял Лондон носели жалейки на шапките и дрехите си месец след смъртта на Холмс. Оскърбени читатели дори написали писмо на страниците на  списанието, адресирано до Конан Дойл с краткото и ясно послание: „Ти си гад!”. Американци пък основали клубове с имената „Да запазим Холмс жив”. Конан Дойл на свой ред размахал оръжие в лицето на протестиращите, наричайки смъртта „оправдателно убийство.”


Това, разбира се, звучи като един обикновен ден в интернет през 2015. Но по онова време Конан Дойл е имал съвсем основателни причини да бъде шокиран от огромния сарказъм по негов адрес. Дотогава феновете никога не били постъпвали така. (Всъщност те още не били наричани фенове. Терминът, съкратен от „фанатик” влиза в употреба неотдавна, когато става дума за ентусиазирани от американския бейзбол хора.) Обикновено читателите приемат онова, което става в любимите им книги, след което продължават напред. Но тогава те са в началото на основаването на своя собствена култура, и смятали, че техните любими четива да отговарят на очакванията им.  Изглежда те са се надявали на взаимна връзка с творбите, които са обичали.


Яростта на феновете



Ненаситните читатели на Шерлок Холмс  спомагат за създаването на една особено модерна практика при феновете. По един интересен начин емоционалността на Холмс продължава и до наши дни, разпространявайки безконечните повтаряеми представи, каквито има в третия сезон на американския крими сериал Elementary, и в поредния сезон на модерния сериал за Шерлок на BBC, който се завърна с една серия навръх Нова година.


Холмс се появява за пръв път през 1887 в книжката A Study in Scarlet. От самото начало той става толкова известен, че създателят му Конан Дойл започва да съжалява за това, след като историите за Шерлок напълно засенчват онова, което Дойл смята за своя сериозна творба, каквато е историческият му роман Micah Clarke. Читателите се редят на опашки пред будките за вестници, в деня, в който се очаква да излезе брой на The Strand с история за Холмс, заради който един историк пише веднъж за Конан Дойл „познат добре като кралица Виктория”.


Феновете на Холмс са наистина зараждащата се средна класа, точната група, чийто вкус ще бъде охулен от надутите критици като популистки за повече от век. Те веднъж са оценени единодушно като чакащите за по-евтина версия на известния роман. Историкът David Payne ги описва като основно под средната и средно-средната класа на градовете, „неинтелигентни, от неизвестни училища, бачкатори, издигащи се...хора – първата истинска съвременна маса.” В онези дни The Strand ги определя като това, което в днешно време разпознаваме като вълнуващи, висококонцептуални жанрови истории – мистерии и научна фантастика – от автори като HG Wells и Жул Верн.


Изглежа търсенето на истории за Холмс е безкрайно. The Strand би могло да плати на Дойл добре за всичко, което той им представи. Но аворът не възнамерявал да пише измислени кримита до края на живота си. Дойл желаел да спечели пари, помагайки на своето истинско изкуство, романи, пълни с онова, което той смята, че е  важно като идеи или политически изявления.


През 1893, Конан Дойл е на 34 и вече има достатъчно. Той искал да бъде сър Walter Scott, така че той измисля гадняра проф. Мориарти, който блъска в небитието Холмс. Това отнема осем години, но така или иначе през 1901 общественото напрежение нараства толкова, че Конан Дойл написва нова история – Баскервилското куче, в която участва Холмс преди безсмислената си кончина. През 1903-та, в The Adventure of the Empty House, той отива още по-далеч, възкресявайки Холмс с обяснението, че единствен Мориарти е умрял при онова блъсване от скалата, докато Холмс е инсценирал собствената си смърт. Феновете ликуват.


Живот след смъртта


Оттогава почитателите на Холмс стават все по-завладяващи. Единствената разлика е в това, че сега ние използваме повторно свръхфенството. Дори в модернизираните серии на BBC за Шерлок в някои случаи, в частност е подклаждана идеята за най-страстното фенство. Тълпите по улиците при заснемането на филма са толкова големи, че причиняват проблеми при създаването на продукцията (http://www.hollywoodreporter.com/news/sherlock-community-turns-hardcore-fans-766152).


В Китай феновете са популяризирали сложна измислица поставяйки Шерлок (който те наричат “Curly Fu”) и Уотсън в ролята на гей двойка. Японските фенове пък четат много внимателно комиксите за Шерлок. Корейската поп група SHINee записва песен за възхвала. Феновете на актьора Cumberbatch си имат име -  ‘Cumberbitches’, познати с реакции, съответсващи на тези на Бийтълс феновете, виждайки мечтаната звезда.


Като ТВ шоу Шерлок е в сложни взаимоотношения с феновете си. Понякога продуцентите подхвърлят една сцена като намигване към феновете, или в първи епизод на трети сезон, построен върху теорията на феновете за измислената смърт на  Шерлок,  призована също на дуел в The Adventure of the Empty House. Но един от създателите на модерната сага Steven Moffat често е игнориран от феновете, докато Cumberbatch неудобно отписва измислицата на почитателие като абсурд. Нищо, че шоуто само по себе си ще се смята за „измислица на феновете”, базирана на творбата на Конан Дойл от викторианската епоха.

Разбира се, способността на Шерлок да причинява такива силни емоции сред почитателите си е ясен знак за това, колко е обичан.  Забележително е, че феновете на Шерлок са били завлядани от подобни преструвки, от подобно театралничене за един измислен герой в продължение на над 120 години, през много, много адаптации.


Ролята на на детектива Mycroft е поверена на другия автор на Шерлок Mark Gatiss, - характер който надхвърля времето: „Мисля, че хората реагират най-много на веселата част на шоуто, която е също толкова много като в историите на Дойл”, казва той пред американския Ал Джазира (http://america.aljazeera.com/articles/2014/1/19/interview-sherlockcreatorsgivecluestoholmesdurability0.html). „След толкова години на приемане на различни версии, както и оригиналната, хората са изгубили леко от фокус факта, че те са били забавни! Те са бързо четящи се, силно вълнуващи, смразяващи кръвта приключения, и наистина, това искахме да направим.”


Gatiss отбелязва и това, че Холмс е един от истинските измислени детективи – повече от другите решаващи престъпления образи са негови копия или директна реакция към него: „Всичко напред е линия, начертана от Шерлок и доктор Уотсън. Агата Кристи го прави изрично – тя създава Поаро като нисък и пълничък, като противообраз на високия и слаб детектив. Той се нуждае от Уотсън, така че тя създава капитан Hastings. Навсякъде ще попаднете на този модел. Мисля си, че именно затова той е вечен”, допълва Gatiss.


„Погледнете само героите на ТВ сериала, мнозина от които играят по брилянтната, но грешна формула на Холмс. Дори и извън света на разследванията, смятам, че Дойл е създал идеята за свръх интелекта с цената на някаква социална дисфункция, нещо, което още тогава сме грабнали като описателна възможност”, казва Moffat. Той е гений, но въпреки това е леко странен. Не знам доколко това се случва в реалния живот, но често се случва в измислиците.”


С други думи няма начин да убиеш Шерлок Холмс, блъскайки го от от скалата. Той винаги ще се връща, сега и в бъдеще. И феновете ще го гледат.





Коментари