Човекът е човек, когато е на път





Тази максима важи с пълна сила за  Sabrina Iovino, която за разлика от приятелите си, които водят уседал начин на живот не спира да пътува, съобщава bbc.


Ето и цялата й история.


Заобиколена от млади, добре изглеждащи ученици в Банкок, Тайланд, аз реших: веднъж да се върна в Германия и напускам работата си, за да започна да пътувам по света.


Това стана през 2007, след кратко пътуване до страни, намиращи се в т.нар. влажни зони, за да си почина след едно състезание с плъхове в Берлин. И почти всеки, когото срещнах ми разказа същата история: „Аз пътувам по света от години, а ти?” Бях притеснена да кажа, че се връщам у дома за няколко седмици към отегчителният ми живот от 9 до 17 като графичен дизайнер в прохождаща фирма.  Всичките ми приятели се бяха изпоженили, бяха си накупили коли, къщи и ме гледаха от високо, чудейки се защо не се стремя към същото. Но вместо да преследвам материалното аз жадувах за свобода и приключения, а  и моите нови пътуващи приятели  изглеждаха толкова щастливи и свободни. Внезано осъзнах, че ще променя живота си.


Когато се върнах от Югоизточна Азия, започнах да събирам пари. Работех като роб, повече от всякога, и се лишавах от много неща. Давах собствената си стая под наем на туристи, отменях всички непотребни застраховки, хранех се вкъщи и напълно се отказах от пазаруването – вместо това продадох повечето от дрехите си и обзавеждането си.  След година имах спестени над 20,000 евро и бече бях готова за новата стъпка – купих си еднопосочен билет до Хонг Конг.


Отказването от работата ми = абсолютно щастие

Ден по-късно казах на шефа ми, че напускам. Никога няма да забравя как се чувствах този ден – бях безумно шщаслтива, знаейки, че няма да работя дълго време, а вместо това ще пътувам. Беше 2008-ма и началото на един нов живот, макар, че тогава още не го знаех.


Имах достатъчно пари за да пътувам най-малко година или две. В началото всичко беше просто една почивка, но аз знаех, че ще трябва да намеря някакъв смисъл в цялото начинание. Първите шест месеца аз пътувах из Югоизтонча Азия, след което се насочих към Япоия и Австралия преди да прекося Пасифика по път за Чили.  От там аз пътувах само с автобус, докато стигна до Мексико.  Беше откачено пътуване – Южна и Централна Америка с толкова колоритни страни и  хора, които са едни от най-дружелюбните на тази планета. После летах до Ню Йорк, а оттам се върнах в Германия след 14-месечни скитания. Беше януари 2010-а, ужасен студ!


Върнах се на старата си работа, бачках за същата компания, която напуснах 2 години по-рано. Тогава осъзнах, че тези 14месеца не са били просто някаква ваканция, те бяха това, което се очакваше да бъде животът ми. Всичките ми преспективи бяха променени, и работейки в офис от 9 до 17 часа изглеждаше като чудовищна загуба на време. Имах по-добри неща за вършене, като да пътувам.



Завръщането ми към нормалния живот не бе задълго. Точно след три месеца напуснах отново и се завърнах към плана за пътуване, този път към Израел, Йордания, Египет, Гърция, Турция, Индия и Япония. Пътувах повече отвсякога.


Напоследък хората ме питат, как успявам да пътувам толкова, ако все пак се завръщам у дома. Изключвайки няколко кратки посещения, аз никога не се върнах в Берлин. Но веднъж и завинаги  разбрах, че трябва да пътувам постоянно, ако искам да печеля от това.  Нямах идея как да го направя, но реших, че ще разбера по време на пътуванията.


Колко струва да пътуваш


През 2012-та аз започнах да си записвам своите пътувания  реших, а накрая си направих и блог - JustOneWayTicket.com, в който споделям историите си, както и снимки от местата, които посещавам. Първият ми пост в блога нарекох 10 reasons why you should travel to the Philippines (10 причини да посетим Филипините) част от който написах от все сърце. Статията бе разпространена из филипинските медии, споделяна хиляди пъти. Филипинците са изключително активни в социалните мрежи, което наистина даде силен старт на блога ми.


След месец публикувах материал за читателите, в който пояснявах как може да се пътува постоянно. Статията стана много популярна и посещенията в блога ми нараснаха неимоверно.  


Нямах никакво намерение да печеля от блога си, а и нямах идея как това се случва. Но аз четях колкото може повече подобни блогове и научих как да оптимизирам сайта си, така, че да е с по-добър рейтинг. Опитах се да осигуря смисъл на всеки един мой пост. Не пишех просто за забавление, а исках читателите ми да научават по нещо ново от всяка статия.


Една година след като започнах да се занимавам с този блог животът ми се промени напълно. Внезапно туризмът ме накара да открия всички тези страни, луксозните хотели ми опредлагаха настаняване без пари, в замяна на тяхното представяне в блога, а авиолиниите предлагаха спонсориране на билетите срещу онлайн представяне.

Не е важен броя на страните, които посещаваш, а това, че трупаш опит

 
Вече съм посетила между 50 и 60 страни, но всъщност спях да ги броя след 50. То и няма значение, цифрата не е важна, а опитът. Индия беше сред най-шантавите държави, които съм посещавала и наистина бях шокирана -  броят на хората е трудно да бъде възприет. Индия е друг свят, като посещение на едно напълно различно време.


Сега пътувам на по-бавни обороти отвсякога, но ми липсва домът – аз харесвам да оставам по-дълго на места с идентична култура. Целта ми е да имам  места, в които да отсядам като у дома си в няколко страни и да мога да работя от всяка точка на планетата.


Отне ми години, за да разбера, че не трябва да правя онова, което другите вършат и, че нищо не е невъзможно, стига да имаш страстно желание да го постигнеш.  Аз избрах да променя обикновения си живот с този на номад. Най-хубавите неща в живота не са онези, които можеш да си купиш. Не можеш да постигнеш свобода, правейки повече пари. Свободата е да работиш по-малко и да пилееш по-малко. Не казвам да спрете да работите, но работете нещо, което наистина ви харесва. Никога, никога, никога не се отказвайте от мечтите си!



Коментари