Окото на измамата



Забравете езика на тялото или движението на очите. Има далеч по-добри начини да разкриете измамата, съобщава bbc.

Екипът на Thomas Ormerod се заема с една привидно невъзможна задача. В полети из Европа те попитали пасажерите за тяхната история и плановете им за пътуване. Ormerod пристига с шепа хора с фалшиви истории, а неговият тим трябвало да ги разпознае.  Всъщност само един на 100 интервюирани би могъл да ги излъже. Разкриването на лъжата би трябвало да бъде толкова лесно, колкото намирането на игла в купа сено.

И така, какво са направили те? Вариантът е да се фокусират върху езика на тялото и движението на очите, нали? Но това е лоша идея. Множество изследвания са открили, че опитите дори от полицейски служители да разчетат лъжата, посредством езика на тялото и изражението на лицето имат минимален шанс.

Според едно проучване едва 50 от 20 000 души могат да преценят подобна ситуация с повече от 80% точност. Болшинството хора могат само да гадаят.


Идеята, споделя Timothy Levine, беше че самата лъжа провокира някои силни емоции – нервност, вина, може би дори ободряване, предизвикателство, което е трудно да се сдържа. Дори да си мислим, че имаме лице на покер играч, ние все още издаваме слаби проблясъци на движение, познати като „микро изразяване”, които могат да разкрият играта ни.


Проблемът в крайна сметка е огромното разнообразие на човешкото поведение. Чрез фамилиарничене може да уловите някои тикове, без значение дали те казват истината, но други  вероятно ще действат твърде различно - няма универсален речник на езика на тялото. „Няма логични знаци, които да възникват ведно с измамата”, казва Ormerod.


„Кикотя се нервно, другите пък стават прекалено сериозни, някои търсят контакт с очите, някои го отбягват”, допълва той. Наистина няма достатъчно надеждни следи, които да разграничат истината от лъжата. И въпреки, че подсъзнанието ни може да улови тези знаци, това също може да бъде опровергано (http://journal.frontiersin.org/article/10.3389/fpsyg.2015.01221/abstract).


Въпреки тези изобличаващи резултати, сигурността ни често зависи от съществуването на тези митични знаци. Така например Ormerod е трябвало да разследва подобни случаи в навечерието на олимпийските игри през 2102.


Обикновено офицерите биха използвали типа „да/не” разпит , относно намерението на пътуващите, и те са обучени да наблюдават „съмнителни знаци”, които могат да издадат измамата.  „Това не дава възможност да слушате казаното от тях, и мислейки за доверието, наблюдавайте промяната в поведението - те са най-важните аспекти на откриване на измама”, казва той.

„Съществуващите протоколи също могат да са пристрастни”, добавя Ormerod – офицерите могат да открият съмнителни знаци сред определени етнически групи, например. „Настоящият метод всъщност пречи за откриването на измамата”, допълва той.


Честно казано, един нов метод е необходимост. Но показвайки някои от отчайващите лабораторни резултати, какво следва? Отговорът на Ormerod е обезоръжаващо простичък: преместете фокуса далеч от фините маниери на говорене на хората, внимателно сондирайте точните точки на напрежение и ги разбийте пред лъжеца.


Ormerod и колегата му Dando от университета в Уулвърхемптън идентифицират серия от разговорни принципи, които трябва да увеличат шансовете за разкриване на измамата:

Използвайте отворени въпроси. Това кара лъжецът да раздува своята история, докато не попадне в собствения си капан от лъжи.

Използвайте елемент на изненада. Следователите трябва да се опитват да увеличават „когнитивното натоварване” на лъжците, задавайки им неочаквани въпроси, които биха могли да бъдат объркващи, да ги карат да съобщават за минали събития - техники, които биха ги разколебали.

Гледайте за малки детайли, които могат да бъдат проверени.   Ако пътник ви каже, че е от университета в Оксфорд, накарайте го да ви разкаже за работното си пътуване. Ако намерите някакво противоречие не се разкривайте, много по-добре е да позволите на увереността на лъжеца сама да избърбори повече лъжи, вместо да го коригирате.




После студентите били щателно разпитани от федерален агент дали са лъгали в играта или не. Използвани са тактически въпроси за проучване на тяхните истории – без фокусиране върху езика на тялото или други следи те са успяли да открият изманиците с над 90% точност, а един експерт е постигнал дори 100%, сред 33 интервюта – зашеметяващ резултат, който се извисява над анализите за точността на езика на тялото. Важно е, че изследването разкрива успеваемост даже на новаците около 80%, единствено чрез използването на отворени въпроси, например как партньорът им би разказал историята.

Наистина, често разследващите склонявали измамниците открито да си признаят злодеянията. „Експертите бяха смайващо добри в това”, казва  Levine. Тайната им се криеше в простичък трик, познат като господарят в изкуството на убеждението ( http://www.bbc.com/future/story/20150324-the-hidden-tricks-of-persuasion): те биха могли да започнат разговор, питайки студентите колко честни са били те.  Идеята да ги накараш да кажат, че са споделили истината ги кара да бъдат откровени по-късно. „Хората искат да си мислят че са честни, и това ги кара да бъдат отзивчиви”, казва  Levine. „Дори онези, спестили истината имаха трудности с това да бъдат отзивчиви, така че в голямата си част можеше да се види кой лъже.”
Вероятно подобни трикове вече са използвани от някои детективи, но си струва да се подчертае, че фолклорът, около езика на тялото може да бъде много мощен, в сравнение с несигурната наука за езика на тялото. Въпреки успехите си  Ormerod и Levine са ревностно настроени по отношение на това, че други се опитват да повтарят и разширяват техните открития. „Трябва да внимаваме за големи, радикални претенции”, казва  Levine.


Въпреки че подобни техники биха били полезни основно в областта на правораздаването, същите принципи могат да ви помогнат откриете лъжците в своя живот.  „Постоянно го правя с децата”, казва Ormerod. Важното е да се запомни, че трябва да пазите ума си отворен и да не прибързвате със заключенията: просто защото някой изглежда нервен или се опитва да си спомни важни детайли, не значи, че е виновен. Вместо това би трябвало да се оглеждате за повече общи несъответствия.

Няма форма за доказване на глупостта и лъжата, но с малко такт, интелект и  убедителност можете да се надявате, че истината ще лъсне.




Коментари