СТАИ





Съществуват твърде много общи неща, изумителен брой сходни черти, между стаите и хората. Толкова, че понякога имам усещането за някаква цялост, за някаква предопределена неделимост между двете. Дали заради отдавна загърбения номадски живот, заменен за сивата, панелна квадратност, но тази наситена прилика е факт.

Всяка стая и всеки човек си имат собствена, неповторима миризма. Има стаи високи и стаи ниски, както при хората.

Просторни и широки са някои стаи, докато други са дребни, малки, невзрачни. Паралелът с хората остава повече от очевиден.

Има светли и тъмни стаи, тъй както съществуват мрачни и лъчезарни хора.

Съществуват прашни и неестествено чисти, до стерилност, стаи – така е и при хората.

Има стаи с прозорци, има и партерни стаи, такива с балкони, и други – без. Също като при човеците – понякога откриваш неподозирани пространства в тях, или острата липса на такива.


Има стаи със здрави стени и други – нетрайни. Едни хора не можеш да трогнеш по никакъв начин, докато други са толкова раними...

Стаи, чиито стени са просмукани от чудовищния шум на делничните булеварди, като хора, чиито души са пропити от горчилката на нелогичното безцелно щуране и себевеличаене на човешкия мравуняк...

Със сигурност паралелите между стаите и хората могат да бъдат продължени, както на листа, така и във времето. Само че като споменах за времето...единствено то, тази коварна измислица, изпълваща  стаите, е различно за всеки от нас. Тече с различна сила и скорост при отделния индивид. Защото то по различно време разтваря вратите си към (без)края на съществуването ни, само за да пропусне вътре поредните наематели на живот... 


Коментари