Нова визия за видимото




Можем да дадем на хората нови сърца, нови крайници и всякакви импланти за поправянето на това-онова, но способността да дадем ново зрение на хората е все още предизвикателство. Но за колко дълго? Купища компании по цял свят търсят нови терапии за възвръщане на зрението и успхът изглежда е близо. Но той не може да достигне толкова бързо до всички, тъй като само в САЩ например, над 20 милиона души страдат от слепота. 

Но как би се променил светът за хората, които се подлагат на тази процедура? Ще изглеждат ли като някой, който се е издокарал за 6 милиона?

Едно ново изследване на научен екип от Вашингтон се опитва да даде отговор на този въпрос, достигайки до визуална симулация на какво би видял някой, който е възвърнал зрението си. 

Изследователите заключили, че докато в тази сфера са направени забележими пробиви, реалното проглеждане, до което би могло да де стигне, вероятно е далеч по-различно, от онова, което мнозина си представят. Да  се стигне до възвръщане на зрението е една сложна и скъпа хирургиеска процедура и изглежда благоразумно да сме наясно какво можем да очакваме.

Вашингтонският научен екип използвали симулации, за да създаде кратко видео, което да подражава на това, което се очаква да се случи след два сеанса на терапията за възстановяване на зрението.


„Това е първата симулация на възстановяване на зрението в каквато и да било реалистична форма”, казва водещият автор и професор по психология в универистета на Вашингтон Ione Fine, която допълва, че едва сега може да се каже реално – ето така би изглеждал света за онези с имплант на ретината.

„Това е изключителено важен период за индустрията по възстановяване на зрението”, казва още Fine. „Вече има една фирма, която предлага подобно устройство на пазара, а други няколко ще се появат на пазара в близките 10 години”, смята тя.

Две от най-обещаващите устройства представляват електрически протези, които дават възможност за виждане, стимулирайки оцеляването на клетки с голям брой електроди, намиращи се върху ретината и оптогенетиката (optogenetics, от гръцкото optikós, което значи „да виждаш видимото”), които вкарват протеини във въпросните клетки на ретината, за да ги направят чувствителни към светлината. 


И макар всичко да изглежда доста обещаващо устройствата имат един съществен недостатък”, казва Geoffrey Boynton, съавтор на проекта. „Ретината има изключително разнообразие от клетки, които носят различна информация и отговарят по различен начин за зрението, казва той. „Електростимулацията на ретината възбужда всички клетки по едно и също време, което е различно от начина, по който действат тези клекти в нормални условия”.

Подобни резултати има и при оптогенетиката (оптиката в комбинация с генетиката – наука, получила названието оптогенетика – позволява на учените с невероятна точност пряко да контролират мозъчните функции вместо простото наблюдение), добавя Boynton. Наличните оптогенетичните протеини реагират много бавно и са количествено ограничени при различните видове клетки”.

Тези ограничения в двете технологии означават, че пациентите могат да виждат мъгливо с някакви неясни очертания или могат да видят за миг изчезващ обект, ако той се движи прекалено бързо.

„Предишните симулации на възстановяване на зрението не са демонстрирали съвсем точно, какво виждат хората с възстановено зрение”, казва Fine. Нужни са по-реалистични модели, които да дадат на пациентите и на учените една по-ясна идея как подобна технология ще работи в реално време.

„Откакто започна имплантирането на подобни устройства в хората, ние можем да сравняваме различни видове устройства и различните възприятия при всеки”, казва още тя. Пътят на пълното възстановяване на зрението е една неуловима цел. Ние се нуждаем от повече и все по-усъвършенствани модели на това какво всъщност хората виждат. Докато не го сторим, ние просто ще стреляме напосоки, опитвайки се да подобрим тези импланти”, завърша  Fine.


Коментари