Колекционерът на моралности






Провисналите му, продрани, вонящи дрипи, които трябваше да се нарекат дрехи, имаха крайно непривичната и неизпълнима, погледнато към момента, задача -  да прикрият огромната липса. Празнината. 

Зейналата грозно, като дупка от липсващ преден зъб, пропаст на собствената му бедност. Тази на този слетял от нищото, сякаш измислен от наивната детска фантазия, събирач на моралности. 


Като един асиметричен ангел от известно (неизвестно всъщност!) време той разперваше окастрените криле на желанието си с мътната надежда да спаси тази, изглежда ставаща музеен експонат, ценност – моралността. И понеже този странник беше се убедил вече (колкото и да не му се искаше!), че възрастните хора са докрай изпразнени от истинските ценности на битието той беше насочил, досущ един ръждясал стрелочник, надеждата си към най-чистите – децата.


Сибирачът на моралности дотолкова бе обсебен от идеята да открие търсеното у децата, че когато се концентрираше върху това, когато проучваше по някакви мрачни, неведоми пътища детската чистота и наивност, той съвсем се отнасяше в своите паралелни и съвършено смътни галактики, вселени ако щете, че ако го видехте отстрани щяхте да си кажете, че този човек не е на себе си...



И действително, понеже както е казал класикът – времето летяло и страхотно завивало в нощта, докато се вглъбявал в желанието си да открие частичката човещинка, честност, красота и чистота, колекционерът на моралности не осъзнал как неусетно, като вейнал се в кратката лятна нощ дим от цигара, децата вече смело нагазвали в морето на живота, бързайки да пораснат и да хлътнат необратимо в сивите, груби коловози на още по-сивото и мрачно ежедневие на възрастните, естествено, без да го осъзнават.


Но внезапният, като гръм от ясно небе, грозен, неприемлив, раздробяващ като 200-тонен чук, писък на алармата, на будилник ли, на мобилен телефон ли, то вече нямало значение, го върнал към кристалната бистрота на утрото, към онази негова яснота и свежест, каквато може да усети само едно дете...


Коментари

Анонимен каза…
Bravo!!!