Средният пръст на Свободата




1-ви юли – страхотен празник – познатият вече на всички July Morning.

Е, без да се отегчаваме с дати, цифри, статистики, трябва да признаем, че този празник беше такъв, какъвто трябваше да бъде – пиршество на свободния дух, но преди доста години. Когато нещата не бяха скофтени, както днес. Когато мечтите не само на младите дишаха, защото имаше въздух за това! Тогава имаше и Дон Кихотовци и Хамлетовци, и Малки принцове ако щете, джинси...тогава имахме куража да Сме, а сетне всичко се разми...

По плажовете във Варна, на Златната рибка, Шабла, Камен бряг и пр. Започнаха да се появават ОЧЗ-та – първият знак, че нещо не е наред. Момчета и момичета, които не знаеха защо посрещат изгрева, деца, които палеха събрани за зимата дърва на местните, което беше една от най-невинните им простотии...

Използвам повода 1-ви юли, за да напомня, че Помията, която кукловодите на света лиснаха върху човечеството някак охлади ентусиазма му. И лека-полека Тяхната идея, да разединят, да объркат, да обезценят човешкото съществуване,  да обезкуражат, пусна жилав корен!

На нас, обикновеите хора, ни е нужен кураж. Някой, който да ни накара да вярваме, че Можем да променим света, така както хипитата от края на 60-те години на миналия век вярваха и искаха. Ние повече от всякога сме на кръстопът, на който трябва категорично, сега и завинаги да преосмилим ценностите си. Днес е времето, когато можем да поемем нов курс, да променим планетата.  

Ние не си задаваме най-важният въпрос - каква е мисията ни на Земята? Затънали сме до неузнаваемост в ръждивия, кален коловоз на неслучването. Всички  ние живеем по един и същи пуст начин – раждаме се, отиваме на училище, където за жалост не научаваме нищо за света, а наместо това там само ни калъпят за поредното работно място - модерното робство, което буквално ни съсипва здравето, най-често срещу шепа трохи от погачата...


След което се събуждаме, скачаме като попарени и с още помътнено от снощното пиянство на един народ съзнание забързани отиваме на работа, сетне се прибираме се у дома, пием поредната горичива ракия  пред малкия екран и псуваме циганите, политиката, жалкия си животец, без да проумяваме, че ние сме си го направили такъв – жалък. И че единствено от нас самите зависи дали това ще продължи до края... 


Плащаме си с болезнено примирение раздутите до непоносимост сметки, и този цикъл се повтаря до смъртта ни... Е, да, понякога изпитваме радост, докосваме се до топлия ръб на щастието  – наслаждаваме се на това, което правим, най-често на все по-късите сезони на безгрижието – няколко часа с приятели, създаваме семейства, но дотолкова сме свикнали с този цикъл на живот, че сме зациклили, и не се питаме какво правим, защо го правим и какво се случва в резултат на всичко това с планетата. Ние с престъпно нехайство приемаме робските пранги на системата, мислите ни блуждаят единствено около това, какво ще сложим в стомасите си, как ще платим сметките си и как ще се грижим за семействата си. Трябва да си признаем горчивата истина – на нас не ни остава време да помислим за нищо друго. Основни необходимости като храна, вода и подслон трябва да са достъпни за всеки, а това така и не се случва!!!


Колцина от от нас са се замисляли  колко много може да се развие човечеството - да напредне и да процъфти, ако всички имат достъп до решение на основните си нужди. Големият проблем на хората да приемат  горчивата истина, да погълнат синьото хапче, което ни води до гадния факт е, че има групи от хора, които са във „високите” позиции на властта и не искат ние да успяваме. Нещо повече. Те контролират всички световни ресурси и създават войни за собствените си финансови интереси. В същото време, в резултат на всичките тези лайна се пръкват глобални конфликти, пораждащи войни, глад, бедност, болести. Във „великата” страна на неограничените възможости – САЩ има план за имплантирането на чипове във всеки един американец и то до обозримата 2017-та!


За огромно съжаление гнусните, лицемерни обясненийца, които стоят зад тези феномалии (микс от феномен и аномалия), са напълно фалшиви и ние живеем в свят, където измамата и масовото промиване на мозъците ни кара да приемем, да позволим и да оправдаем случващото се. Ей това наричам аз престъпление срещу себе си!!!

Онези, малцината събудени са прозрели  един от най-тъжните уроци на историята, който може да бъде дефиниран така: ако сме били заблуждавани достатъчно дълго, то ние сме склонни да отхвърляме всяко доказателство, да го „разпознаваме” като измама. Вече не се интересуваме от намирането на истината. Просто е твърде болезнено да признаем, дори и пред себе си, че сме били хванати в капан.

Ние повече от всякога с нуждаем от мечтатели, защото те са онези, които ще променят света – едни нови деца с цветя в косите. „Наречи ме мечтател, но не съм единствен”, пееше Джон Ленън. Днес е времето да узнаем дали нестандартният британец е бил прав, изричайки тези слова.

Ние не трябва да позволяваме да се напълнят концлагерите ФЕМА. Не бива да допускаме да ни сложат чипове, под жалкия предтекст, че всичко това е за наша защита, тази на нас и на семействата ни.  Защото всичко това отново е част от гнусната, престъпна политика на кукловодите на света в опит да изцедят от кръвта ни и последната капцича свобода. Онази толкова относителна свобода. Нещата всъщност са простички. Ако не искате да правите нещо – не го правете, опълчете се, с цената на всичко. Да, на думи е лесно, но е настанало Време Разделно, и трябва да се жертваме. Защото, както казва Карл Сейгън -  След като ви дам една „шарлатанска власт, много вероятно е никога да не искате да сте без нея.

Е, ще позволим ли да продължим да бъдем роби?! Или най-сетне ще им размахаме средния си пръст!?! Да не забравяме,че Свободата и в пранги е жива!!!

Честит 1-ви юли, деца!


Коментари