Бубулечковият живот на компютрите





Човечеството изхвърля страховити количества отпадъци. И то от всякакво естество. Малцина са онези, които използват част от тях, защото обществена тайна е, че не малък процент от всичките тези боклуци става за повторна употреба!

Някои от тях си правят кули, които впоследствие се оказват паметници на изкуството (имаше такъв случай в САЩ!), други, съвсем по Плюшкиновски събират каквото им попадне – „за всеки случай”, с идеята все някога да им потрябва и пр. и пр.  И в този ред на мисли е радостен фактът, че все повече богати и известни личности – певци, музиканти и пр. дават един чудесен пример в тази посока, купувайки на децата си дрехи втора употреба, или просто дарявайки такива на нуждаещи се. Да, това е факт!

Както и факт е, че обществото ни изхвърля клупища електроника, която губи стойността си буквално всеки ден, но ето още един светъл пример за втори живот на отпадъците.

Артисти като Julie Alice Chappell, се ровят из подобни „боклуци”, взимат разни части и от тях сътворяват причудливо, уникално изкуство. В нейния случай тя превръща части от стари компютри в прекрасни крилати насекоми в серии, наречени “Computer Component Bugs.”


„Всичките им свръх нежни компоненти, сложни вериги и металически ярки цветове аз не мога да наподобя на 100%, но сравнени с подробни модели виждаме как се доближаваме до образците от природата”, пише Chappell, цитирана от boredpanda.com. „Аз гледам на миниатюрните платки със същото любопитство и удивление, както се наслаждавам на природата”, допълва авторката.

Chappell е творец, ориентиран към природата, и както тя самата добре описва работата си – захвърлените, и често вредни за околната среда материали използвам, за да създам нещо ново и ценно, запазвайки  творческото състрадание към проблемите на природата, докато развивам един оригинален творчески процес”. 

Още един свеж, готин пример за това, как трябва да помислим за какво градивно можем да използваме онова, което смятаме за „боклук”.

Така ще сме полезни и за себе си, (съзиждайки нещо и събуждайки творческото си начало), и за околните, които ще имат шанса да се докоснат до нашето изкуство, и не на последно място – полезни за природата, брънка от която сме, колкото и упорито да го забравяме!


Коментари