Бъчвени послания от края на света



„Да се изправиш насред претъпкано кафе в Рейкявик и да се опиташ да призовеш тълпата, не е точно онова, което човек може да очаква. Но ние бяхме там, стискайки притеснено чашите си с кафе, когато забелязахме млада жена да плаче тихо срещу нас”, пише Алис Босуърт, цитирана от bbc. 

„Никога преди това не бяхме я виждали, но я бяхме проследили чрез  Facebook, за да си уредим среща с нея. Главната цел на това беше да й дадем нещо, което носехме със себе си по целия свят в продължение на над три години – една пощенска картичка. 

Тази среща бе подготвяна дълго време. Когато аз и съпругът ми започнахме да се срещаме, той трябваше да ме забавлява с приказки за една 300-годишна бъчва от уиски, превърната във временна поща на островите Галапагос, на 973км. от брега на Еквадор. Празната бъчва била поставена на о-в Флореана през потъналата в мътно забвение 1793-та, когато ловци на китове и моряци посещавали често отдалечения архипелаг, за да се запасяват с прясна вода и месо от огромни костенурки. И тъй като моряците волю-неволю живеели във водата дълго време, понякога с години, те трябвало да измислят хитър начин за връзка с любимите си хора вкъщи – една традиция, която продължава и в наши дни.

Преди да напуснат острова окаяните моряци трябвало да поставят писма в бъчвата, адресирани до приятели и семейства по цял свят. В замяна те трябвало да търсят  кацата за пликове, адресирани до бъдещите пристанища, на които трябвало да отидат, взимайки онези, които съвпадали с тяхната собствена посока. Когато пристигали в града, посочен на плика, те трябвало лично да предадат писмото на получателя.

Представяла съм си млад мъж, който изпраща писма до близките си, изпълнени с любов и страст, или пък такива преливащи от извинения към родители за неопределеното отсъствие, докато човекът скитал по всякакви недостижими и екзотичните точки на света.

Бях очарована от факта, че тези мъже могат да имат нещо общо, макар и мъничко. Преминавайки през Галапагос, срещайки се с различни националности и говорейки различни езици, тяхната единствена връзка би трябвало да бъде любовта им към морето и заслужаващото адмирации доставяне на писма до техните страдащи събратя.

Запленени от историята с бъчвата аз и съпругът ми решихме да поемем риска Галапагос, заграбихме шепа писма, адресирани по цялото земно кълбо, които да доставим на всеки един адрес.

Напуснахме островите през септември 2011. Да стигнем до там бе своеобразен подвиг, не само защото едва се сдобихме с последните две места за полета до Еквадор, но и защото да преминеш мъчния маршрут към Галапагос включваше както задължително сертифицирано ръководство, така и спиране на о-в Флореана. Решихме да наемем малка лодка с дузина каюти”, спомня си Алис Босуърт.

На четвъртия ден от пребиваването на си на острова двамата търсачи на силни усещания доплуват до пощата в малка лодка, където са посрещнати от познатите, лениви припичащи се на слънце лъвове. Единствената цел на двамата спътници била да отворят пощенската кутия и да намерят купчината древни писма, някои на по 100 години, все още очакващи да бъдат доставени до обичани хора по целия свят.



„Поехме по пътеката, водеща до бъчвата с някакво смътно предчувствие, докато стигнахме до последния скалист ъгъл. Очаквахме да съзрем голяма каца от уиски,  приветстваща ни самоуверено, но вместо това открихме тънко буре, приличащо повече на къщичка за птици, отколкото на пощенска кутия”, разкава Алис.

„Беше закрепена на дънер с ръждясали пирони , цялата облепена със стикери. Романтичните представи на двамата пътешественици за древни писма, изпълнени с любовни трепети рязко сменили своя характер, когато те отворили бъчвата, където открили огромен куп картички от Галапагос, на които се мъдрели мъдро гигантски костенурки, танцуващи албатроси, и морски игуани, красящи почти всяка от тях.

Освен това се оказало, че двойката е единствената, която знаела легендата за кацата-поща,  преди пристигането си на острова.
 
Все пак двамината търсачи на магична история не се обезкуражили, а наместо това започнали да сортират картичките. Сред купищата „бихме искали да си тук” и неуместните, глупашки шеги, те успяли да намерят наколко картички с очакваните послания.  Между тях имало такива, написани на английски, както и други – на неразбираем език, но всички те били адресирани до държави, които и двамата искали да посетят. Съпрузите напуснали острова само с 22 картички.

В следващите три години те обиколили 17 страни. Някъде по времето, когато преполовили купчината с картички те се  оказали в Исландия пред нов приятел, от чиито очи бликали сълзи, прочитайки посланието на една от тях. Съпрузите се споглеждали сконфузено без да могат да предвидят по-нататъшната реакция.

Сред сълзи и усмивки получателката успяла да обясни, че била написал картичката до себе си, и факта че те не знаят исландски довело до това, че липсата на основен елемент, написан ръчно в горната дясна страна на картичката, и че тя би трябвало да бъде оставена обратно в бъчвата-поща, докато тя не се върне да си я вземе.

Получателката обяснила, че животът й от последното пребиваване на острова се бил променил драстично, и че появата на тази картичка било в най-добрия момент,откакто изглкеждало невъзможно тя някод да се върне на галапагос.   Подписаната лично от нея картичка й напомнила колко далеч е тя, от последното си посещение на сотрова преди 4 години, както и за всички положителни промени, които й се случили.

„Прекарахме повече от час в малкото кафене, мотаейки се с кафетата си, свързани в споделената си любов към приключения, историуята на пощата-бъчва и на бъдещето.

Преди да си вземат довиждане, новата приятелка на двамата сттранници се шегувала, че ако те са били донесли картичката по-рано тя едва ли щяла да има такова влияние, както именно в този ден.  „И соъзнах”, казва тя – когато започнахме това приключение, бяхме привлечени от посоката. Но най-забележителното бяха хората и историите,  с които се сблъскахме по пътя. Може да не сме най-бързите доставчици, но някак успяхме да стигаме винаги в точното време, на точното място”, завършва невероятния си разказ Алис.


Коментари