Отдалечаване от глупостта в 5 стъпки




Ако някога сте се колебали дали много умните могат да бъдат в същото време и  много глупави, спомнете си как най-умният човек в Америка се опита да убие с ток една пуйка, напомня bbc.

Benjamin Franklin се е опитал да хване „електрически огън” в стъклен буркан като някакъв вид примитивна батерия. Успявайки, той си мислил, че ще бъде доста впечатляващо да използва изпразването на тази батерия, за да изпече вечерята си. Скоро това се превърнало в редовен номер по време на партита, с който той изумявал гостите си с магическите способности да владее тази непонятна сила.
 
По време на една от демонстрациите Franklin се объркал и допуснал елементарна грешка – докоснал един от бурканите, докато държал метална верижка в другата си ръка. По късно, описвайки този инцидент, той споделя, че светкавицата е била изключителна, а гърмът толкова мощен, сякаш от пистолет (http://www.masshist.org/objects/cabinet/december2002/excerpts.htm) . „Не знам как да опиша онова, което усетих – една неввероятна вълна премина през тялото ми – от главата до петите, след което първото нещо, което забелязах беше насилственото, бързо вибриране на тялото ми”, спомня си той.


Честно казано, интелигентноста не значи обезателно по-голяма рационалност или по-добра чувствителнот и усет за нещата. Въпреки това непринуденият смях от ексцентричността на Franklin, както и други подобни примери, може да бъде отрезвителен. Американският хирург Atul Gawande е писал за голямата трагедия на модерната медицина. Извън нейните удивителни способности, хирурзите могат да причинят излишна загуба на живот, чрез абсолютен непукизъм, чрез пристички неща като това да забравят да си измият ръцете или да си облекат стрелрилни дрехи. В бизнеса, тесногръдието и ограниченото мислене може да включва една повърхностност, която в крайна сметка води до провал на фирмите.

Новото мислене

Според Robert Sternberg от университета в Cornell, проблемът се крие в образователната система, която не е създадена така, че да ни учи на мислене по начин, полезен за живота ни. „Тестовете, които ползваме – SAT или ниво A в английския – са много модерни предсказатели, но на нищо друго, освен на класовете в училище”, заявява той. „Можете да видите хора с изключителни дипломи, които впоследствие с е провалят напълно като лидери. Те са добри техници без никакво общо усещане и без етика. Те стават президенти или вицепрезиденти на корпорации и общности, но си остават супер некомпетентни.”


И така, следва логичният въпрос – какво можем да направим? Sternberg, както и много други подемат кампания за нов начин на обучение, което да учи хората да мислят ефективно, успоредно с традиционите академични задачи. Тяхната проницателност може да помогне на всеки от нас, независимо  колко интелигентни сме, за да бъдем поне една идея по-малко групави.

1. Да отчетем слепотата си 

Случва ли ви да си мислите тайно, както мечокът Йоги, че сте малко по-умни от останалите мечки? Това се нарича „илюзорно превъзходство”, и както Йоги ни показва – то е преекспонирано измежду най-малките способности (http://www.bbc.com/future/story/20131125-why-the-stupid-say-theyre-smart). В своя защита  можете да заявите, че сте умни, защото  сте се представили белстящо на дадена викторина, например. И така да е, може би страдате от „склонност към одобрение” – тенденция, която единствена подкрепя вашата гледна точка. Още ли не вярвате? Тогава психолозите могат да заявят, че сте предразположени към „слепота” – тенденция, която отрича пропуските във вашето мислене.

Истината е, че всички ние страдаме от някакви подсъзнателни отклонения, витаейки за всичко – от решението да си купим къщата на мечтите си, до конфликта в Крим. За щастие, психолозите са открили, че хората могат да се приучат да ги забелязват. 


2. Готови за горчивата хапка

„Човек никога не бива да се срамува от това, че е сгрешил. Казано иначе – от това, че днес е по-мъдър спрямо вчера”, пише поетът от 18 век Alexander Pope.  Според психолозите, подобно мислене се смята за основна черта на личността, познато като „непредубеденост”.  

Наред с другите неща, то измерва колко лесно приемаме съмнението, и колко бързо и  с каква охота променяме мнението си, на базата на нови доказателства. Това е признак, че мнозина смятат култивирането за изненадващо трудно, особено когато това касае нашия упадък в дългосрочен план. Например, Philip Tetlock от университета в Пенсилвания кара хората да предскават сложни политически събития в 4-годишна перспектива. Той открива зависимост между най-точните прогнози и непредубедеността и високото IQ (http://www.bbc.com/future/story/20140612-the-best-way-to-see-the-future).

Интелектуалната скромност се проявява в различни форми, но в същността си е възможност, касаеща въпросът за лимита на нашите знания. На какво предположение се базират решенията ни? Каква допълнителна информация ни е нужна за едно още по-балансирано мнение? Колко достоверно е то?  

Имате ли поглед върху подобни примери за сравнение? Преминаването през тези фази, може и да изглежда простичко, но помислете: с подобна елементарна практика много от обектите на Tetlock успяват да победят прогнозите на професионалистите, които вероятно са били по-слабо подготвени да признаят собственото си невежество.


3. Спорете със себе си, но не удряйте

Ако себеуважението не е вашата силна страна, има простичък метод за намаляване на това отклонение: разгледайте точно определено противоположно мнение и спорете със своите убеждения. Този вътрешен аргумент  може да заличи много от най-непоклатимите отклонения като „свръхуверността” и  „упованието” – тенденцията за убеждаване от първото доказателство, което ви хрумне. Подобна, но различна тактика може да ви помогне да се поставите на мястото на другиго и да „погледнете” през неговите очи. Това може да бъде особено полезно при сблъсъка с лични проблеми, подобно на цар Соломон от Библията, ние често сме по-мъдри, когато съветваме другите, отколкото когато се борим с неща, които ни засягат пряко. 


4. Представата „какво щеше да бъде, ако...”

Един от най-големите конфликти на Sternberg с образователната ситема е фактът, че ние не използваме мисленето си, за да сме практични или креативни. Дори и вече да не се обучаваме по метода на механичното запомняне, мнозина учители все още не смятат за необходимо да обучват учениците на необходимата гъвкавост и приспособимост за реалния живот. Един от начините за развитието на подобни умения е да си представим наново ключови събития. Студентите по история биха могли да напишат есе, изследвайки „Какво щеше да се случи, ако Германия беше спечелила Втората световна война”, или пък „какво би било, ако Великобритания бе премахнала за постоянно монархията през 17 век?”. Ако историята не е вашата сила, опитайте да напишете измислена случка „Денят, в който президентът напусна” или „Денят, в който съпругата ми изчезна”, което би било една добра отправна точка.
Ако всичко това ви звучи малко странно или дори налудничаво, не забравяйте, че идеята е се опитате да мислите за различни  възможности и хипотези. Децата използват подобен начин на мислене,когато играят, което им помага да научат всичко – от законите на физиката до социални умения. Ние, като възрастни не сме склонни на подобно отношение, но можем да открием, че това помага да разширим мисленето си, когато се счепкваме с неочакваното.


5. Не подценявайте контролния списък

Злополучният опит на Benjamin Franklin ни демонстрира, че разсейването може да запокити на земята всеки от нас. Когато се борим със сложни ситуации лесно се забравя основното, което е, защо Gawande е страстен защитник на контролния списък като едно важно напомняне. В болницата Johns Hopkins Hospital списък с 5 точки напомня на докторите как основната хигиена намалява 10-дневната инфекция от 11% на 0%. Подобен списък имат и пилотите, и той има напомня основни правила  за излитане и кацане, разделяйки смъртните случаи на американски пилоти през двете световни войни.

Както отбелязва Gawande, това са били страхотни професионалисти и авангардни технологии, така, че малкото парче хартия може наистина да спаси много животи. С каквото и да се занимаваме, струва си да се замислим върху тези факти, преди надменно да решим, че всичко ни е ясно.

Ползвайки тези насоки, в един момент можем да открием в себе си таланти, за които не сме и предполагали.

Така например като начален ученик Sternberg се проваля на IQ-тест. „Всичките ми преподаватели ме смятаха за тъп, нещо, което и аз си мислех”, споделя той. Sternberg е могъл да бъде изхвърлен от улище, ако не се бил намерил ментор, който осъзнал, че има нещо повече от умната мисъл за абстрактните проблеми, и го окуражил да тренира ума си да мисли по-мащабно. Благодарение на тази подкрепа сега той е професор в Cornell.

„Интелектът не е някакъв си резултат от IQ-тест. Това е способността да определиш какво искаш в живота си, и да намериш начините да го постигнеш”, дори това да е доста болезнено при осъзнаване на собственото ни безумие, завършва Sternberg.


Коментари