Космическо посръбване на кафе





Ние земляните рядко се замисляме над множество очевидности, които ни заобикалят ежедневно. Често дори използваме разни изрази, всякакви клишета, без да се замисляме над тях, като например разговора, който чух по време на престоя си в Англия, в който една жена заяви на прителката си, че се виждат „от дъжд на вятър”, което обикновено значи много рядко....Но тогава ми стана смешно, как е възможно точно в Англия, където вали и духа непрестанно, да се срещаш с някого „от дъжд на вятър”...

Има много подобни примери в ежедневието ни и мисля, че трябва да се съгласим с факта, че тук на Земята е много лесно да приемем нещата за даденост. 

Пийването на кафе например, е уникално простичък акт, когато върху нас действа гравитацията, но нещата стават коренно различни, ако напуснем земната атмосфера.

В космоса обаче посръбването на течности не става току-така. И това е добре. Типичната чаша за кафе е абсолютно неизползваема при липса на гравитация, освен ако не ви се е дощяло да разлеете гореща течност из въздуха.

За да попадне каквато и да е течност в устата на астронавта е нужен специален съд.

Това е и огромно предизвикателство пред науката  (за която предполагам е било трудно да си спести някоя и друга солена ругатня), както се вижда от чашата, проектирана от научен екип от университета в Портланд, САЩ.

През изминалата година учените са развивали идеята за чаша, от която астронавтите да си посръбват кафе без да изпадат в неловки ситуации, разбира се, когато се намират в космоса!

Формата на чашата е наистина странна – прилича малко на пластмасова бебешка обувка, но е създадена на базата на математически модел (иди, че не наблягай на математиката)!

Всяка нейна извивка и форма са проектирани така, че да спомогнат за движението на течността. Ясно се вижда подчертаният ъгъл в центъра на чашата, което може би от дизайнерска гледна точка е малко странно, но  пък позволява безпроблемното пийване в среда на безтегловност. Всъщност този ъгъл израе ролята на дренаж, използвайки повърхностното напрежение на течността, благодарение на което тя се насочва към устата.

Колкото по-бързо космонавтът допре устата си до ръба на чашата, толкова по-бързо се формира капилярна връзка и течността започва движението си в съда, оформяйки малки топчици кафе.

Звучи простичко, но да проектираш чаша за космическите условия показва дълбоко разбиране на свойствата на течностите.

„Ние сме маниаци и правим космически апарати за течности”, казва професор Mark Weislogel, ръководител на интересното начинание и добавя, че всичко това е като космически водопровод.

В ежедневието това означава, че Weislogel и екипът му решават проблеми като това как да накарат ракетното гориво да се движи само, или как да се обработи урина от устройства, които нямат движещи се части.

Оказва се, че всички събрани данни от капилярни експерименти на борда на международната космическа станция са от значение при проектирането на чаша за кафе за условията на безтегловност.

Този проект е стъпка напред в разработената от Don Petit чаша, която той създава на международната космическа станция през 2008-ма, имайки предвид, че пиенето на кафе в космоса трябва да бъде нещо нормално.

Използван е същия принцип като при чашата за еспресо – остър вътрешен ъгъл, който помага на течността да се издигне, но тогава тя е била по-неустойчива.

Екипът учени е провокиран към стъпката по създаване  на тази чаша, след като става ясно, че Италия възнамерява да изпрати кафе-машина в космоса. И не звучало много добре астронавтите да си пийват кафе от някакви кесии, например.

Удоволствието да пиеш кафе идва от възможността да усетиш аромата му, да посръбнеш от каймака, да почувстваш пенливите, маслени мехурчета на върха на чашата. Цялата тази магия обаче би изчезнала яко дим, ако пиеш кафе от найлонови торбички.

Там, където работоспособността е поставена преди комфорта е честно да попитаме: Кой наистина има нужда от отворена чаша? Но чаша като тази, която може да се използва многократно, всъщност би била голямо предимство, особено сега, когато на борда на международната космическа станция има и 3D принтер.

Казано накратичко, Weislogel е убеден, че подобен дизайн може да спести ценни обем и тегло на космически кораби, предназначени за дълги  разстояния.

Това обаче няма да е поредната идея-еднодневка, защото чашите са все още в тестови етап, а 3-D print принтирането им  в прозрачна пластмаса струва $500. 

Това, разбира се, не е евтино, но Weislogel смята, че е една относително иска цена, при положение, че тестването на  тези флуидни теории би струвало милиони, особено когато това е свързано с ракетни двигатели (той подозира, че $100,000 ще бъдат пръснати още преди окончателните тестове върху чашата). „ Това е един бърз начин да грабнеш най-доброто от инженерните и научни данни. А освен това е забавно” , завършва ученият.




И докато професорът и екипът му се забавляват, хората в космоса ще сипват кафе в устите си...от дъжд на вятър...

Коментари