Моята борба: най-опасната книга в света?



Авторските права върху книгата на Адолф Хитлер Mein Kampf  отпадат в края на тази 2015-та година, съобщава BBC . Какво ще се случи след като властите няма да могат повече да контролират нейното публикуване и разпространение?

„Те искаха да изместят библията”. Шептейки в тихата стая на градската баварска библиотека експертът по редки книги Stephan Kellner описва как нацистите са я превърнали от една несвързана, голяма, скучна плеяда – частичен спомен, частична пропаганда - в централна част от идеологията на Третия райх.

На теория изтичането на авторските права на Mein Kampf означава,че всеки би могъл да публикува свое собствено издание в Германия.

Според John Murphy остава един опасен текст. „Историята на Хитлер е история за неговата недооцененост, а хората няма да разберат тази книга”, смята  Murphy, чийто дядо е първият превел цялата творба на английски език през 1936-та.

„Има добра причина да бъде взета насериозно, тъй като съществува опасност от неправилното й тълкуване. Въпреки, че Хитлер го е написал през 1920 година много от това, което той казва в книгата, той извършва - ако хората са внимавали повече в точния момент, може би щяха да разпознаят заплахата”.


Хитлер започва да пише Mein Kampf , докато е в затвора за държавна измяна, след проваления опит за през 1923-та в Мюнхен, очертавайки неговите расистки и антисемитски възгледи. След като печели властта десетилетие по-късно, книгата се превръща в основен нацистки текст. Дадена е на двойки младоженци от държавните издания, и показана на видно място в домовете на длъжностни лица.

Когато Втората световна война свършва и американците арестуват издателя Eher Verlag, правата върху Mein Kampf преминават в баварските власти. Те се уверяват, че книгата е препечатана единствено в Германия при специални обстоятелства, но изтичането на правата за издаване и разпространение пред декември 2015-та  подтиква към ожесточени дебати за това, как да се контролира свободното й публикуване.

„Баварците са използвали авторските права, за да контролират преиздаването на Mein Kampf, но този контрол е към края си, и какво следва?”, пита  Murphy. „Това все още е едно опасно четиво – хората да я разберат погрешно, ако това не е в контекста.”

Мнозина се питат дали някой ще иска да публикува творбата, тъй като според New Yorker,  тя е изпълнена с „голословни, трудни за проследяване изречения, исторически дребни, незначителни подробности, както и със заплетени идеологически връзки, с неонацистки идеи, а сериозните историци са склонни да я  избягват”.  

Книгата даже става популярна в Индия, заради политиците, имащи националистически Hindu наклонности.  „Замислена е като една значима книга за самоопознаване”, смята Atrayee Sen, лектор в университета на Манчестър.

„Ако вземете някакъв елемент от антисемизма, тя касае малкия човек, мечатаещ да завладее света, и тръгнал да го стори. ”

Премахването на контекст е един от страховете на противниците на преиздаването. В изявление говорителят на министерството на образованието на Бавария казва: „Резултатът от тази книга бе, че милиони хора бяха убити, милиони бяха малтретирани, цели райони бяха опостушени от войната. Важно е да не забравяме всичко това и ще можете да го направите, когато четете някои пасажи с подходящ критичен, исторически коментар.”  

След изтичане на правата върху книгата Институтът за съвремненна история в Мюнхен възнамерява да публикува ново издание на  Mein Kampf , съчетаващо оригинални части от творбата, с коментари, насочващи вниманието към пропуски и изкривяване на истината. Някои жертви на нацизма се противопоставят на подобен подход и баварското правителство оттегли подкрепата си за института след критики от страна на оцелели от Холокоста.

И все пак конфискуването на книгата едва ли е най-добрата тактика, пише New York Times: “Надъхването на младото поколение срещу бацила на нацизма е по-добре обслужвано от  конфронтация с думите на Хитлер, отколкото чрез псуването в сянката на нелегалността.”

Murphy съзнава, че е възможно мащабно отхвърляне и анатемосване на книгата.  „Това по-скоро може да бъде сторено с баварските власти, обелязващи смисъла, отколкото наистина да бъде извършен някакъв контрол. Те трябва да заемат ясно становище, макар в днешно време да е трудно да ограничиш достъпа на хората.”

Chris Bowlby ни убеждава, че все още съществуват символични действия. След изтичането на правата държавата смята да преследва законово насаждането на расова омраза”.  „От наша гледна точка идеологията на Хитлер отговаря на определението за подстрекаване, казва  Ludwig Unger. „Това е опасна книга в чужди ръце.” 


 

Коментари