Дванайсетте кръчми на Коледа



Ирландските кръчми и бирата са легендарни, но традиционните „дупки” за пийване в страната са подложени на нов феномен -  12-те коледни дни се превръщат в 12-те кръчми на Коледа...посетени за една нощ, пише , цитиран от BBC.

Да прекрачиш прага на истинска ирландска кръчма значи да попаднеш в един благословен свят, далеч от нашата най-тъмна злочестина. Махагонът наред със зацапаните и гравирани чаши създава комфорт, една привлекателна атмосфера.

„След четири години прекарани повече в кръчмата, отколкото в чужбина, аз се върнах в Ирландия за коледните празници, а устата ми, напукана от вълнения отрони: „Две бири, моля”, споделя .

„Барманът наля бавно и замислено чашата ми като я остави на големия каменен плот, наред с другите, приютили се удобно на бара, като новаци, чакащи първия си танц за нощта.

Едва след като жаждата ми бе угасена със сладка, изгаряща, кадифена течност аз усетих  звуците и светлините на кръчмето, забелязах ниските махагонови масички и огънят, светещ в камината – топло кътче, скрито от снежната буря навън. Но внезапно куп крясъци на младежи в ярки коледни якета, украсени с мигащи светлини се появи и ме изтръгна внезапно от моята унесеност, от моя сладък блян.

Какво за бога правят те в това любимо място, познато като кръчмата на стареца, лишена от силна музика, стъклени повърности и телевизори на всяка стена? Присъствието на халбите им, ненормално за възрастта им, никотиновите стени, които така обичам”.

„Това вероятно е групата на 12-те кръчми”, обясни търпеливо, седналият до мен.

„Те ходят от кръчма в кръчма, пиейки във всяка една – 12 като коледните веселия”. Вместо 12 коледни дни, те посещават 12 коледни кръчми, само че за една нощ. В послените три години всичко това се превърна в традиция в Ирландия, и става все по-масово”, добави събеседникът ми.

Оттеглихме се в по-тиха кръчмица, но и там попаднахме на същите дръзки души, приели предизвикателството на 12-те кръчми.

 

Тази група от около 20 души от университета в Дъблин, приключили с изпитите си е относително тиха и мила.

Един от тях - John Hanney, който е на 6-тата си бира Guinness обяснява схемата: „Първо планираш в кои 12 да идеш, след което се съгласяваш с правилата.

Правила? „О, да, ние трябва да имаме правила – и за закачките и за крясъците”.

Една бърза справка в мрежата показа следното:

-         В левашките кръчми се надига само с лявата ръка

-         В кръчмите, в които не се кълне – не се кълне

-         В тихите кръчми се пази тишина

-         В кръчмите за размяна си сменяш обувките с някой от групата

-         Обичам си моята кръчмица – повтаряш думите на отец Тед винаги, когато надигаш чашата

-         Малко смяна на обстановката – от една кръчма – в друга

А що се отнася до маршрутите и те са като 12 коледни песни – местни варианти и кавъри.

Така или иначе при стандартния заход в Дъблин се тръгва от  Upper Baggot Street в южните предградия и се заявършва на Grafton Street в града или дори в бар Temple, пояснява Hanney, позовавайки се на това, което е известно като Baggot Street Mile.

Изглежда Дъблин приема този масов феномен в кръчмите си, вероятно защото мнозина от тях макар, че отварят рано врати – в 5 следобяд просто нямат посетители през целия месец.

Миналата седмица весникарят Dave Collins е успял да стигне едва шест бири, а неговото извинение звучи така: „Разсейването, заради хубави момичета и бавния вървеж на някои. Както знаете ирландците не обичат да бързат.

12-те кръчми ни предлага едно извинение, както и на жените ни – да се съберем по някакъв повод. Посетихме ли 12-те? Някой направи ли го? Вероятно не. С развлеченията на съвременния живот приветстваме една официална нощ навън.

Не можах да открия човк в Дъблин, който да негодува срещу предизвикателството на  12-те кръчми, но ирландските здравни власти предупреждават за вредата от всеки здрав запой.

Все още има трайна тенденция за пиянство сред младите ирландци, гласи изявление на Alcohol Action - ирландска благотворителна организация, заминмаваща се с проблемите, породени от алкохола.

Докато не се приемат закони за предпазване, посредством  ценообразуването, за наличието и продажбите н алкохол в Ирландия, дотогава ще продължим да гледаме пияни хора, които се самоунищожават, гласи предупреждението.

Докато над една трета от населението на Ирландия се отдава на алкохолни гуляи, 25% никога не са близвали алкохол, гласи проучване на Health Research Board.

Вероятно за някои най-голямото нещастие се състои в това, че 12-те кръчми „принудително кряскащи” е само по себе си достойнството на тези самотни стари кръчми...

Истинската ирландска кръчма (Real Irish Pub -RIP) е под заплаха от комерсиализация и от проклятието на телевизорите по всички стени, надвиснали нелепо над тенджери и сопи (традиционни пръчици или тояги).

Но за Бога, упоритостта е огромна, докато 12-те кръчмари идват и си отиват, кръчмата си остава.

Когато човек кърка чува божията благословия за здраве: Slainte (типична ирландска дума за наздравица). А аз честичко и тихичко си добавям и една моя: „Моля се, ако има бог, нека да е ирландец и това никога да не свършва”, завършва цветния си разказ .

 

 

 

Коментари