Топенето на животните




През изминалата седмица най-забележителната статистика касаеше глобалната животинска популация, която, оказва се, е намаляла с 52%(!!!) за последните 40 години, пише Anthony Reuben от BBC. (виж: http://wwf.panda.org/about_our_earth/all_publications/living_planet_report/).

Според доклада през 2010-та е имало наполовина по-малко бозайници, птици, влечуги, земноводни и риби (измерени са само гръбначни животни), спрямо 1970-та.

Това е една от онези статистики, които ни карат да се замислим, статистика, която  наистина предизвиква въпроси относно самата извадка, както и върху значението на всяка цифра.

Това е специален случай, защото преди две години същият доклад сочеше 30% спад. 



И така променило ли се е нещо оттогава?

Да се говори за големи групи, отчитайки резултати от малки групи не е най-добрия подход.

В миналото подобни изследваният са били насочени към абсолютно всички налични данни за животинските видове на планетата, и се е приемало, че тенденцията при тези видове рефлектира върху всички гръбначни животни по света.

Коректно ли е това? 

Тази година докладът се базира на данни от 3038 от приблизително 62,839 гръбначни вида животни, което е сериозна извадка.

Но това не е случайно. Върху популацията на птиците и бозайниците например са правени много повече изследвания, отколкото върху земноводните или рибите.

Изследователите са взели под внимание данни, за да отразят кои видове съществуват реално, а не само онези, които правителства, академици или ентусиасти биха желали да изследват.

Този подход е далеч по-уместен, но все пак съществуват въпроси. Например, видовете, които са в упадък, определено будят безпокойство, и е по-вероятно именно такива видове да бъдат проследявани, а не по-малко застрашените.

Освен това видове от по-слабо развити страни са по-важни за подобни изследвания, спрямо такива в развити държави, защото богатите страни по-често имат застрашени или изгубени области като джунгли и гори, където по принцип биологичното разнообразие е голямо.

Излиза, че дивата природа в бедните страни е по-важна, но те пък  са именно тези, за които има най-малко налични данни.

Едва 181 от 3038 изследвани вида са от бедни страни.

Изследователите признават, че за пръв път тази година са имали достатъчно данни за това изследване, както и че ще търсят повече цифри, относно районите и видовете, които са по-слабо представени, за още по-добри резултати.

Но докато има такива, които спорят относно точността на даните от това изследване, очевидно ще има и такива, съмняващи се в общата тенденция.


Коментари