Пикасо - все още жив, деен и токсичен




Днес, 25 октомври 2014г., един от най-популярните музеи в Париж – този на Пикасо, отваря отново врати, след 5-годишен период, през който мястото бе реновирано.

Събитието бе приветствано като едно от най-значимите във френските артистични среди с достъп до може би най-важната в света колекция картини и скулптури на Пикасо.

Пространството на музея, помещаващ се в грандиозна сграда от 17 век, хотел в областта Marais, е било „преосмислено”, за да бъдат създадени по-широки и светли места в него.

Има два нови етажа, нова рецепция в бивши конюшни, а мазето е било разкопано, за да се пресъздаде атмосферата на студиото на великия художник.

Обновеният музей има 40 стаи и 3000  кв.м. изложбено пространство. На показ за откриването има 400 парчета, само част от 5-те хиляди творби, включени в колекцията.


„Това наистина е един нов музей, изпълнен със светлина”, споделя неговият  директор Laurent Lebon. „Обхождайки петте конюшни, ще бъдете шокирани и удивени от видяното във всяка стая.

Пикасо сякаш е жив и днес, сякаш винаги е бил. Скулптури, картини, колажи, керамични изделия – разнообразието на работата му са безкрайно провокативни”, добавя директорът.

Подредбата на творбите следва една приблизителна хронология, превеждайки посетителите от рания син период на Пикасо, през кубичните и сюрреалистични фази, до късните му повторни интерпретации на големите художници.

В бившият таван има картини на Matisse, Braque, Derain и Van Dongen, лично събирани от Пикасо, все творци, скоито той е бил приятел. Освен това има и африкански и иберийски творби, силно повлияли неговото творчесто.

Музеят на Пикасо е създаден през 1985-та като място за хиляди творби, напомнящи за притежаваното от твореца – непродадени картини, останали след смъртта му.

Странното семейство на артиста достига до споразумение с френското правителство да направи повече за изкуството, вместо да го облага с данъци и такси.

Това означава, че колекцият има две страни, което я прави уникална. Първата е, че покрива всички периоди в живота на твореца, а втората, по-важна – че се състои от творби, изключително ценни за самият Пикасо.

Anne Baldassari, който доскоро бе директор на музея споделя, че онова, което притежават днес е част от цялостното творчество на великия творец, към което той е бил силно привързан.

„Той мразеше да бъде потделян от тези творения, тъй като те бяха като отличителни белези в живота му на артист”, казва Anne Baldassari  и добава: „Онова, което имаме са изборът и ключовете на Пикасо. Причината, поради която те не са продадени е, че той не даваше да се продават”.


Хотелът за продажба, изначално собственост на богат бирник, е бил избран за музей, защото е бил доста престижен и е принадлежал на кметството на Париж.

Но винаги е съществувало противоречие между разкошната историческа сграда, със стълбище, което е шедьовър за онзи период, и хаотичната модерност на Пикасо.

Нещо повече – оригиналната експозиция била натъпкана в невзрачни стаички, нормите за безпопастност са били под границата на приемливостта,а с идеята милиони да минават оттук всяка година, е имало опасения, че сградата няма да издържи.

Но реновацията, отнела 5 години, далеч не била безпроблемна. Имало преразходи. Отварянето било отлагано два пъти.

В края на краищата страхът от международен срам доведе до намесата на правителството, което уволни директорът  Baldassari.

Всъщност Baldassari е световно признат експерт по Пикасо, но тя се доказа като некомпетентен управител. Колегите й отказвали да работят с нея и след подписка, тя е отстранена от длъжност.

Заместникът  й Laurent Lebon може и да не притежава нейния нюх, но поне е „чист”. Интересно е , че той настоявал Baldassari  да бъде куратор на изложбата.

„Когато приех работата исках само всичко да е спокойно”, казва Lebon и добавя: „единственият приоритет беше музеят да отвори на 25 октомври”.

В големия ден Lebon е зает да развежда ВИП-гостите, сред които са американският архитект Frank Gehry,чиято фондация Louis Vuitton току-що бе открита в другия край на Париж.

„Не съм тук, за да критикувам архитектурата, а да похваля изобразителното изкуство”, заявява Gehry.

„Онова, което харесвам е да се мисли за цикличността на всичко. Пикасо беше повлиян от африканското изкуство, и сега аз познавам съвременни африкански творци, повлияни от Пикасо. Толкова е човешко и поучително”.

В пресата се появили лоши отзиви. Някои критици смятат, че промените в музея нямат нужния ефект. „Пет години за какво?”, пита един от тях.

Други пък се оплакват, че творбите нямат обяснителни етикети, смятайки, че това е решение на  Baldassari. Тя решително се противопоставя на т.нар „аудио гидове” и на текстовете с мотива, че твърде много посетители  търсят убежище в тях, защото са уплашени от изкуството”.

 „Това се очакваше. Пикасо е все още жив, деен, токсичен. Той промени изцяло начина ни на възприятие. Така че просто гледайте!



Коментари