Велосипедясване







Едно от най-големите предизвикателства за градовете, в които живеем да станат по-приятелски настроени към велосипедистите се състои в това, че повечето пътни пространства вече са използвани. Добавянето на велоалеи означава нещо да бъде преместено. 


Да бъдат убедени градските проектанти, отговорните институции, както и гражданите да бъдат преместени или премахнати някои автомобилни инфраструктури и заменени с такива за велосипеди си е огромно предизвикателство. За жалост, дискусията за това да бъдат използвани повече велосипеди с необходимите за целта алеи и пр. пътни пространства, както и намаляването на задръстванията, рядко има желания ефект.


Въпросът тук е, как все пак някои градове са успяли в тази неравна битка?


Градоначалниците на Монреал ни подасказват нещо. През 2005-та те са разработили вело проект, спомогнал за това градът да стане един от най-добрите за велосипедисти в цяла Северна Америка като за целта са изискали да бъдат премахнати 300 места за паркиране. Кой би се хванал на подобно хоро, особено, когато едно такова искане е достатъчен повод неговият автор да бъде пребит с камъни от местните.


Опитвайки се да избегнат подобна нецивилизована инквизиция, докато бъде решено как тези 300 парко места да се превърнат във велоалеи, градските лидери решили да погледнат на проблема в перспектива.


Проектантите пресметнали всички паркоместа в границите на 200 метра от проекта. Те били общо 11 000. Разбира се да се сравнява 300 с 11 000 не е прилично, но така или иначе разликата била внушаваща – 10 700. Казно иначе – едва 2.7% от паркоместата в района.


 „Ефектът от дебата беше изненадващ”, споделя Jean-Francois Pronovost – защитник на вело идеята. „Никой не смяташе, че има толкова много свободни паркоместа”, добавя той.



„Вероятно това си има своето логично законово обяснение, но съм сигурен, че хората недооценяват съществуващите паркоместа. Всъщност градовете ни са „наводнени” с места, където автомобилите могат да бъдат паркирани. Множество от тези паркинги са проектирани така, че да могат да поемат тълпите в „черния петък”, дори тази препоръка е залегната в градоустройствените планове. Преоблемът е, че когато не намерим място за паркиране в рамките на 10 секунди, незнайно защо решаваме, че в района няма достатъчно паркоместа.


Ако се опитате да вложите малко здрав размисъл вниквайки в транспорта на вашия град и се справите с един нелек проблем, какъвто е премахването на стотици паркоместа, опитайте се да използвате част от перспективата.  Можете да сътворите неща, които изглеждат огромни без някакъв контест, и такива , изглеждащи малки при определени обстоятелства.


Наистина е абсурдно да се бориш  за това 11 000 места за паркиране да станат 10 7000.  Да оставите изкусителния си (и наистина смислен) вело проект е начин да проумеете как хората разбират нещата и как да направите един добър проект да изглежда наистина смислен.


Убеден съм, че съществуват и други добри перспективи за подобни проекти. Ако имате подобни идеи – разгласете ги! Другата хрумка, която обичам е използването на изринатия в края на пътното платно сняг като ориентир. Това е начин да се разбере кое именно е мястото на пътя, от което наистина няма нужда, и което може да бъде превърнато във вело или в пешеходна алея”, завършва размислите си  Jean-Francois Pronovost.

Паралелът се налага от само себе си, макар и леко полюсен - не е нужно да тръбите, че няма почти никакви велоалеи в Пловдив. Местната управа не чака сигнал за подоба липса, тя без време разкопава създадената от "министъра на цветята" Цар Симеонова градина, за да "набъбнат" паркоместата в славния град на тепетата с още няколкостотин...И "на пъпа" на Пловдив, и без това трудният за дишане въздух да стане още по-еко...Една меко казано идиотска идея!  

P.S. За онези, които не знаят- идеята е под "пеещия фонтан" в Цар Симеоновата градина да изникне подземен паркинг.
 





Коментари