Първото лицево впечатление




Без значение дали имаме извита устна или остра скула всички ние си правим бързи заключения за лицето на непознатите нам хора.

В днешно време учените са моделирали специфични физични качества, които подсилват нашето първо впечатление.

Незначителни промени в големината на лицето могат да направят така, че да усетите в него доверие, то може да излъчва господство, или пък да бъде просто интересно.

Резултатите (http://www.pnas.org/content/early/2014/07/23/1409860111) биха могли да са в помощ на аниматори или на всеки, който иска да направи мигновено впечатление в социалните мрежи.

Доктор Том Хартли от университета в Ню Йорк и главният ръководител на проекта заявяват, че изследването добавя математически детайли към един добре познат феномен.

„Ако хората формират първото си впечатление единствено поглеждайки нечие лице, какво можем да кажем за образа, който ни предоставя такова впечатление – можем ли да го преценим с абсолютна точност?”.

Положителното първо впечатление е особено важно в свят, доминиран от социалните медии, от LinkedIn до Tinder. 

Доктор Хартли открива комерсиален потенциал в прилагането на неговия цифрен модел към снимките на хора, които се представят онлайн.

За да се направят изчисленията всяка една от хиляда снимки на лица е показвана поне шест пъти на различни хора, което прави 16 различни черти като доверие и  интелигентност.


Като цяло тези резултати оформят три главни характеристики: дали лицето е отзивчиво, доминиращо или интересно.

Лицата от анимациите, базирани на новия математичен модел,  могат да бъдат обособени в три групи: отзивчивост, господство и атрактивност.

Измервайки физическите качества на всичките 1000 лица и съпоставяйки ги с тези резултати д-р Хартли и екипът му създават математичен модел за това как размерите на лицето създават тези три впечатления.

Следващата стъпка е била вкарването на компютър в цялото начинание. Използвайки новия модел, научният екип създава анимационни версии на най-отзивчивите, най-доминиращите и най-интересните лица, както и всички останали възможности.

Накрая, което е най-важното, тези анимационни резултати могат да бъдат тествани. Когато изследователите питали повечето участници за техните впечатления относно изкуствените, анимирани лица,  оценките съвпадали. Хората казвали, че компютърното предвиждане за достъпността на лицата е било именно тяхната достъпност и т.н.

Много от чертите на лицето клонят към различията заедно, казва д-р Хартли. За нас е адски трудно да „заковем” със сигурност  чертите на лицето, даващи едно положително социално впечатление.”

Има няколко очевидни тененции в тази посока, включително мъжествените лица да бъдат възприемани като доминиращи или засмяното лице да изглежда по-отзивчиво.

Това води до евентуално тревожно заключение: краткото впечатление от едно лице може да създаде голямо различие, относно това как възприемаме непознатите.

„Може да се окаже проблем, че съдим за лицата по тези мимолетни впечатления, казва д-р Хартли, особено в днешно време когато опознаваме някого само по снимката му в социалните мрежи." От друга страна тези открития могат да накарат хората да слагат най-добрата си снимка, добавя ученият.

Това едно лице да е отзивчиво е обвързано с идеята то да е усмихнато. Недостъпно е ако създава впечатление за гневност, докато доминиращите са свързани с мъжествени черти.

Аниматорите пък дават живот и социален смисъл на лицата на техните герои, промненяйки незначителни неща, казва д-р Хартли. "Опитваме се да поставим на научна основа всико, което правим".

Според доктор Антъни Литъл от университета в Stirling, смисълът от нещо „просто и важно” е свързан с начина по който физическите характеристики водят до социалните ни отговори.

„Резултатите подчертват, че начинът по който гледаме на другите хора може да бъде напъхан в относително прости понятия като достъпност/недостъпност   или  доминантност/смиреност”, казва д-р Литъл, чието изследване върху лицата и психологията включва използването на сайт за гласуване от публиката. (http://www.alittlelab.com/)

Каква маска ще сложим на лицето си изглежда зависи не само от нас, от нашия генетичен потенциал, а и от онези лица и събития, които формират нашето ежедневие.  




Коментари