Пътят на добрите писма...




Повтарям се, както се казва, може би се потретвам! А най-вероятно го казвам за стотен път - не знам, но да имаш свое лично място, пространство, в което можеш да правиш каквото си поискаш, и което да споделиш с когото пожелаеш, е много гот!


Такова едно магично място е блогът. За разлика от сайта, блогът изначално е персоналното интернет пространство на притежателя му. И макар, че този блог прилича удивително на сайт, той все пак си остава едно различно място. Място, в което днес решавам, че искам да споделя своята радост, радост от едно писмо.


Помните ли кога за последно сте получили писмо (e-mail), от което е лъхала човещина, което е стоплило душата ви. Писмо, в което сте били оценени, и то подобаващо!?


Изобщо, кога за последен път сте били свидетели и потърпевши на доза човечност? Малцина си спомнят, убеден съм. Защото това състояние се оказа доста летливо – досущ един газ, субстанция, която е напуснала отдавна ръбатите, нечисти, тъмни ъгли на българската душа! И нека малцината запазили  я да не се цупят на тези редове - все пак говоря в общ план.


Историческа обремененост ли, генна мутация ли, или просто кофти мая, но неоспорим факт е, че ние българите страдаме от липсата на елементарни човешки ценности, на простичко себеуважение!, а очакваме другите да ни засвидетелстват такова...Е, няма как да се получи - в кардинален план, казвам отново.


Защото в частен случай добрината е стряскаща. Изненадваща. Гръм от ясно небе, обратно слетял ешафод!


Човещината е нешлифован диамант, имане на което се натъкваш внезапно, без да си очаквал, и не знаеш какво да я правиш!


Давам си сметка, че сравнението е меко казано калпаво, но това е като ситуацията, в която ученикът не знаел как да завърши есето си...и нарисувал жираф - ей така, за финал! Писали му „добър”...но това вече е друга тема.


Не знам за вас, но тази неделна утрин за мен се оказа доста различна, благодарение на едно писмо - елeктронно, разбира се!


Мария Малцева е човекът върнал ми Вярата. Разклатената Вяра в хората, в онази човечност, за която стана дума. Топлите й слова ми напомниха, колко е ценен всеки един от нас, накараха ме отново да повярвам в себе си!


Благодаря, Мария!


С тези редове искам да ви напомня, че вашият живот има Стойност – не го забравяйте! Бъдете себе си, но се опитайте да бъдете по-добри! Всеки ден се опитвайте да вършите нещо добро – ако щете да се сдобрите с врага си, или поне да смекчите позициите си, да направите крачката един към друг. Да протегнете ръка!


Защото напоследък наистина усещам как ледовете по полюсите на закърпените ни от омраза и двуличие душички, се множат.

Отворете прозорците - дайте път на светлината, защото повярвайте, добрите писма са на път! 


И понеже усещам, че е крайно време да ви оставя на спокойствие, а не мога да рисувам жирафи, ви черпя с това:

                                     ДОБРИТЕ ПИСМА
                                                          
                                                                      Валери Петров


Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!



Коментари