Човекът, който замрази света





Harold Edgerton е човекът изобретил електронната светкавица, което му позволява да заснеме неща, неуловими от човешкото око.


Stephen Dowling пък проследява последиците от това. 


Всеки път, когато използвате светкавицата на своя телефон или фотоапарат, вие оценявате негласно Harold Eugene Edgerton. В ерата на електронната лампа и радиоапарати с размер на маса Edgerton намира начин да спре света! 


Куршум, минаващ през ябълка, футболна обувка, докосваща топка, корона, създадена от една-единствена капка мляко. Той е първият човек  накарал електричеството да замръзне...макар и за миг.


Емблематичните снимки на Edgerton едва ли  биха могли да бъдат пресъздадени дори в днешно време, с помощта на компютър. Той обаче прави своите снимки в ерата на аналоговата фотография, записвайки ги с филмова камера (motion picture camera),  правейки снимането с невъзможна скорост и осветявайки ги със светкавица, изобретена от самия него.


Сложните геометрии се случват толкова бързо, че човешкото око е неспособно  да ги схване, и не ви остава нищо друго освен почудата от видяното.


„Той е заснел страхотни, пленяващи снимки, които преминават границите на науката, изкуството и  забавлението”, заявява Colin Harding   - куратор в National Media Museum в Брадфорд, Англия.



Роден през 1903-та в Небраска Edgerton  е отдаден на две неща – фотографията и електричеството. И докато е работил за местна електрическа компания, преди да бъде приет като студент, се е чудел как да използва камерата на чичо си.


По време на един експеримент с допотопен компютър той открива предупредителни светлини за прегряване (мигащи 60 пъти в секунда), които сякаш карали движещете се части на мотора му да изглеждат като замразени. Това дало на Edgerton идеята, че тези ярки разделени на секунди избухващи свелини биха могли да осветят този високоскоростен свят. Жизненоважно било светкавицата да осигури достаъчно светлина за тези „бавни” филми за заснемането на движещи се обекти.


До тогава за светкавица във фотографията се използвал специален прах – смес от магнезий и калиев хлорид, която създавала контролирана експлозия. 


Edgerton създава стробоскопична светлина в крушка пълна с инертен газ, първоначално живак. Крушката е свързана с батерия, с помощта на която молекулите на газа произвеждат светлина.


По този начин е лесно да се коригира продължителността на тази своеобразна светкавица, а благодарение на батерията светкавицата може да бъде презаредена и да се снима отново и отново.



Светкавицата на Edgerton е можела да разпръсне светлина едва за 10 микросекунди - 1/100 000 от секундата, което води до замяната на живака с ксенон, който позволява лампите да бъдат по-малки. Това означава, че Edgerton е имал устройство, което може да „спре” бързия куршум или пърхащите птичи криле. Основният замисъл на всичко това и до днес се използва в електронните светкавици.


Това обаче не е всичко. Според д-р Michael Pritchard от Кралското фотографско общество, Edgerton е използвал високоскоростната фотография като уред за диагностика. „Вероятно най-страхотното наследство, което той ни е оставил (без да броим снимките му) е неговата употреба, както и развитието на фотографската техника като средство за решаване на някои инженерни проблеми и като изследване на това как работят машините”.


В началото гигантът Kodak е гледал меко казано високомерно на бъдещето на устройството, вярвайки, че едва ли биха се продали повече от 50 екземпляра.


По-късно професорът прави нощна снимка на боксов мач, заснемайки перфектно двамата бойци, след което я изпраща на всички вестници като доказателство. Така се ражда ерата на екетронната светкавица, и отттогава са направени милиони такива.


Уникалният труд на Edgerton не се ограничава само до студиото. По време на Втората световна война той разработва гигантска версия на светкавицата, доказвайки на скепиците, че усилията си струват, като осветява Стоунхендж на лунна светлина.


По-късно тази система на светкавица е използвана за заснемане на някои части на Норманфия преди приземяването на съюзническите парашутисти, показвайки им зони, в които няма германски противници.


След втората световна война Edgerton създава едни от най-специалните си фотографии – такива, улавящи първоначалните стадии на атомна експлозия.


Няма камера или устройство, което може достатъчно бързо да отвори или затвори блендата, така, че Edgerton създава свое собствено такова, наречено Rapatronic. Свелината от експлозията активира фотоклетка, намираща се отпред на камерата, която отваря и затваря апарата. 


От 1950 г. с помощта на технически екип Edgerton е успял да се намали времето за отваряне на блендата с най-малко 1/4 000 000 от секундата; атомните взривове, които той заснема при остров Ениветок през 1952 г. (от няколко мили) са сюрреалистични кълба, изглеждаща като огромни топки от топящ се восък.


До края на живота си Edgerton не прекратява своите фотографски експерименти. Снимките му се превръщат не просто в подвиг, а в част от модерното изкуство. 


Заснетото от него е известно със своите смайващи обекти, контрастни детайли, строгото използване на цветовете и формалните композиции, което се харесва на широката аудитория. Те са доказателство за невероятната сила на фотографията и създават чувство за „магия” далеч от обикновеното, ежедневното, като падането на капка мляко. 


Сам Edgerton не харесва да бъде наричан творец. „Не ме правете такъв насила. Аз съм инженер. Аз следвам фактите, само тях”. 

Може би светлината от светкавицата ви, при заснемане на следващата снимка е достатъчно признание за гения на Harold Edgerton.




Коментари