По-добрите „котешки” картини







Рускинята Светлана Петрова става известна с портретите, които създава онлайн, показващи любимият й, огромен котарак Заратустра.

Относно новата си изложба, Светлана споделя пред BBC защо първо създава самата творба, и как цифровите технологии й помагат в създаването на нещо ново, нещо различно.

„През 2008-ма загубих майка си, която ми остави Заратустра. Бях в ужасна депресия след смъртта й, и цели две години не можах да създам нищичко. Но един приятел ми даде идеята да направя някакъв проект, в  който да включа котаракът, който е толкова забавен”, споделя Светлана.

„ И преди съм отглеждала котки, които съм включвала в моите творби – досущ като игра в театър - аз им правех костюми. Но майка ми беше разглезила Заратустра и той беше толкова дебел”, спомня си още авторката.



„Заратустра обича да позира и е наистина интелигентно животно. Обича да лежи по гръб, да прави странни физиономии, сякаш говори с някого. И така аз започнах да го снимам и да вкарвам тези снимки в картините.

„Харесваше ми онова, което се получаваше и изпратих някои мои творби на приятели, на други творци и на някои галерии. Всички се смяха много, а аз взех, че спретнах един сайт, но някак го изоставих, тъй като имах други проекти.

„След няколко месеца обаче един приятел видял моя „котешка” творба и попита защо съм я направила. След като му обясних, че това е моята котка, той възкликна: Твоят котарак е навсякъде в интернет!”


 
„Сега ние вече си имаме специална фотосесия от професионален фотограф и екип, който представя Заратустра. Понякога обаче той не е в настроение и ми се налага да чакам с месеци, докато домашният ми любимец се навие да направи правилната физиономия”.

„Виждайки позата  и изражението му веднага разбирам какви бои да използвам. Изобщо го виждам цветно.





„Също като при Мона Лиза – в оригиналната снимка Заратустра беше наистина потънал в ръцете ми, върху полата ми и  се плъзгаше, защото е твърде голям – правеше така, че Мона Лиза да изглежда като девойка, която се е уединила с котката си.
 

„В момента правя и цифрови картини – използвам репродукции с висока резолюция и вмъквам котака в картината. После принтирам всичко това на естествено платно (коноп, лен) в оригинален размер и боядисвам над тях със специални гелове и масла. Добавям и  подходящи цветове.


„Понякога хората не разбират, че това не е оригинално рисуване. Моя приятелка отишла на летището  с подарък, който й дадох – една от творбите ми – в специална стилна рамка и й било много трудно да докаже на  митничарите, че това не е някакъв оригинал.

„Тя се опитала да обясни: Смятате ли наистина, че един творец от 18 век ще вземе да плясне котка в картината си, вместо коне? Тя дори започна да драска по творбата с нокти , за да им покаже, че отдолу е просто щампа.






„Обикновено хората смятат изкуството за нещо, което не могат да докоснат, но съществуват куп изкуства в бъкания с вируси интернет свят. Има нова тенденция и поколение творци и критици, които не са безучастни към това.



За мен историята със Заратустра бе възможност да сътворя нещо прекрасно, което кара хората да открият нещо ново и интересно, а освен това самите те да се опитат да създадат нещо.

„Дигиталните технологии предоставят на хората възможността да създават изкуство, и музеите би трябвало да уважават това”, завършва излиянието си рускинята Светлана Петрова.
 

Коментари