Музиката на древна Елада възкръсва




Музиката на древна Елада, нечувана от хиляди години, възкръсва, благодарение на Armand D'Angour, музикант и преподавател в университета в Оксфорд. Той описва какво е открил след собствено проучване.
„Предполага се, че след 2,500 години, всичко което ще остане от песните на „The Beatles” ще бъде няколко текста, а онова, което ще остане от Моцарт и оперите на Верди – само откъслечни думи, но не и музика.
Представете се, ако можехме да възстановим музиката, да преоткрием инструментите, с които те са свирили и да чуем отново оригиналните думи, колко вълнуващо би било всичко това.
Това е на път да се случи с класическите текстове на древна Гърция.
Често се забравя, че текстовете в западната литература – епосите на Омир, любовните поеми на Сафо, трагедиите на Софокъл и Еврипидис са били изначално музика.
Датирани между 750 и 400г. пр. н. е., те са били композирани да бъдат изцяло или частично изпълнени на лира,тръстикови тръби и ударни инструменти.

Но не се ли губи музиката след възстановяване? Отговорът е –  не! Ритъмът, най–важният аспект на музиката, е съхранен в самите думи, в моделите от къси и дълги срички.
Инструментите са ни познати от описания, картини и археологически останки, които ни позволяват да установим на тембрите и многообразието от гами.
И сега, нови разкрития за древната гръцка музика са се появили от няколко десетки древни документи, изписани с вокална нотация, създадена около 450 г. пр.н.е., състоящи се от букви и знаци, поставени над гласните на гръцките думи.
Гърците са разработили математически съотношения на музикални интервали от време - една октава е 2:1, една пета – 3/2; четвъртинката - 4/3 и т.н.


Означението дава точна индикация на относителното ниво: буквата А в горната част на скалата, например, представлява музикална нота една пета по-висока от N, наполовина по-ниско в  азбуката. Термина Abеsolute може да бъде разработван от вокални диапазони, препоръчвани за изпяването на запазените мелодии.
Докато намерените, изписани върху камък в Гърция докумнети, както и египетските папиусити са отдавна известни на класиците - някои от тях, публикувани още през 1581г., през последните десетилетия те са били увеличени с нови находки. Датираща от около 300 г. пр.н.е. до 300 след Христа, тези фрагменти ни дават представа по-ясна от всякога за музиката на древна Гърция.
Изследователският проект, който аз започнах, финансиран от Британската Академията, има за цел възраждане на тази музика”, споделя Armand D'Angour.

Но  е важно да се разбере, че тези древни ритмични и мелодични образци са били различни от познатите ни днес.
Ние трябва да захвърлим нашите западни предубеждения. По-добър паралел е не-западните народните традиции, като тези на Индия и Близкия изток.
Инструменталните практики, които произлизат от древногръцките традиции, все още оцеляват в районите на Сардиния и Турция, и ни дават представа за звуци и техники, които са създали музикалния опит в древността.

Така че, как ти звучи гръцката музика?



Някои от оцелелите мелодии незабавно стават привлекателни за ухото на модерения човек. Едно изпълнение, изписано върху мраморна колона, датирано от около 200г. от Новата ера, е натрапчива кратка песен на четири гласа, съставена от Seikilos. Думите на песента се превеждат:
Докато си жив сияй:
Доброто ти настроение да няма край
Живеем кратко на Земята,  
А времето ни притиска – каква отплата?
Думите са недвусмислени. Стихът бележи редовен ритъм, и показва един много важен принцип на древната композиция.
В древна Елада гласът се извисява до основния тон на сигурна сричка и пада на другите (акцентите на старогръцката показват височина, а не стрес). Линиите на мелодията следват тези височини, последователно във всички партитури.
Но не трябва да се допуска, че идеята на гърците за съхраняване на музиката е идентична на нашата съвременна. Във 2-ри век след Христа Птолемей дава точни математически съотношения за множество различни музикални скали, една от които той нарича  "външна и груба".
Д-р Дейвид Крийз от университета в Нюкасъл има осем струнен, подобен на цитра, инструмент с подвижни прагчета.
Когато той изпълнява две версии на мелодията на Seikilos, използвайки настройките на Птолемей, втората веднага зазвучава екзотично, по-скоро като мелодия от Близкия изток, отколкото като западна музика.
Най-ранният музикален документ е запазил  няколко такта на музиката от пиесата Орест от пети век преди новата ера на трагика Еврипид. Тя дори може да бъде музика, пише самият Еврипид.
Музиката от този период използва фини интервали като четвърт-тонове. Ние също така смятаме, че мелодията не отговаря на звуковия тон като цяло.
Еврипид е бил изключително авангарден композитор, и това се вижда в  един от начините, по които е възприемана музиката му за модерна: това нарушава отколешните норми на гръцкото народно пеене, пренебрегвайки основния музикален тон.

Все пак можем да рапознаем възприетия от Еврипид принцип. Думите „ ридая, оплаквам и умолявам” са поставени в скръбно звучащ кадър, и когато певецът казва „сърцето ми скърби неудържимо”, мелодията също проплаква. Така е звучала музиката на древна Гърция.
И е била посрещана с огромно възхищение в гръцкия свят. Историкът Плутарх разказва една вълнуваща история за хилядите атински войници, държани в плен в кариерите на Сиракуза след бедствие през 413 г. пр. Хр. Малцината, които са можели да пеят последните творби на Еврипид, са печелили храна и напитки.
А какво да кажем за най-великият от древните поет-певци, самият Омир?
Той ни казва,че бардовете от същия период са използвали 4-струнни лири, наричани "phorminx". Тези струни вероятно са били настроени на четири тона, оцелели и запазени в основата на по-късните гръцки системи.
На тази основа професор Мартин Уест от Оксфорд е трансформирал песните на Омир. Резултатът е доста монотонна мелодия, което вероятно обяснява, защо традицията за рецитиране на Омир без мелодия се появява от изпятото първоначално.
"Какво се пее в песента на Сирените”, е първият от множеството въпроси включени в списъка на английския писател от 17-ти век, сър Томас Браун, като "озадачаващ, въпреки всяка докадка".

"Възстановяването на древногръцката музика ни поставя една стъпка по-близо до отговора на този въпрос.

Коментари